Гайтани вежди, снага топола

За литературата в любовта, като за любовта в литературата

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Мисля, че колкото любов има в литературата, толкова литература има в любовта. Няма да се роди статистикът, който ще изчисли колко думи са изписани за любов и от любов, колко безсмъртни и изчезнали произведения е вдъхновила - докато траят изчисленията на подобен безумец, те ще се множат и роят. Едни ще останат скрити, печални и красиви като несподелена любов, други ще предизвикат тръпки, ще пробудят нещо познато у читателите си и ако не могат да го накарат да я разбере по-добре, най-малкото ще го накарат още повече да обикне.

Някои от тях ще се превърнат в онази литература, която не само е вдъхновена от любовта, а е и в любовта. Ще провокират читателя да обикне така, както е писано, както преди да го изживее реално, го е прочел. А такива произведения е имало, откакто свят светува, ще има и докато светува. Написани или дори само изречени от неграмотен автор, безименен, изгубен някъде във времето. Докоснали някого, оставили част от своята сила. Като семенце намерили благодатна среда, растели, разпукнали в чувство, а то - любов, която пак вдъхновила следващ трубадур да я възпее, да разпилее семена в други сърца и цикълът да се повтори.

И в най-сивия бит мислите за любовта са импровизация на безсмъртни стихове. Микс от тях, проникнал дълбоко в съзнанията ни, асимилиран. Обхващащ я донякъде, донякъде способен да я разбере, превърнал се в нашия мост между нея и разумното ни обяснение за нея. Всеки може да я почувства, всеки иска да си я обясни. И трепетът между това, което винаги сме можели и това, което винаги сме искали, е любовта в литературата, която с вековете се е превръщала и в литература в любовта.

Литературата в любовта не я прави по-силна. И неграмотен ром може да обича толкова силно, колкото Нобелов лауреат.

Литературата в любовта прави по-понятни някои нейни страни, открива други, които от своя страна откриват нови територии за усещането си за нея. И неграмотен ром, дори да е имал хиляди завоевания, не познава и една хилядна от усещанията на самотника Киркегор, имал една единствена, несподелена любов в живота си.

Литературата в любовта не прави любовта по-щастлива. Напротив, разбирането може да я опечали. „Който трупа мъдрост, трупа и печал."

Литературата в любовта обаче безспорно прави любовта по-красива. Защото я облича в разноцветни одежди, в хиляди вечерни тоалети, гримира я и я окичва с накити, обожествява я, прави я фантастична. После пада от нея и я открива отново в истинската й гола чистота. Но вече не толкова невинна, колкото е била преди да бъде украсена, преди да пробуди желанието всички тези възбуждащи украшения да паднат.

Можем да обичаме и без думи. Истинската обич е без думи. Но думите я правят по-желана. И тъй сме устроени, че само изкусени от илюзията, можем да пожелаем толкова силно истината, колкото желаем любовта.

И когато сърцето ни мисли за нея, с думите на отдавна мъртвите безсмъртни поети чувстваме не само своята любов, а и любовта на всички, открили през вековете нейно подобие в същите думи. И й отдаваме цялото това богатство от чувства.

Прочетена от 846

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси