Гайтани вежди, снага топола

За Словото и въздействието му

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

 Преди хиляди години словото е подострило перо, намерило е уединено кътче, седнало е и е започнало да пише. С надежда, че ще направи света по-добър, а човека - по-мъдър. Без да сме големи циници - достатъчно е да сме реалисти, за да свием устни в леко иронична усмивка и да си признаем, че това, което виждаме, не оправдава очакванията на хилядолетния автор. Без да сме нихилисти - достатъчно е просто да сме поживели, за да признаем, че и четящи, разбиращи много добре доброто и злото, красивото и грозното, мъдрото и недотам мъдрото, така, както е изписано в книгите, не следват повелите им. Напротив. Често точно най-добре запознатите с естетиката се държат некрасиво. Често най-задълбочените в етиката - неморално. Да не говорим за известни и неизвестни „поети" и Поети, и битовото им поведение на каруцари в кръчмата. Без да сме екзистенциалисти - достатъчно е просто животът да ни вълнува и да ни кара да се питаме, което е човешко, за да си зададем поне веднъж въпросите: „Кому е нужно? Защо трябва? Заслужава ли си изобщо да се пише? Не е ли абсурдно?".

 Във въпросите има резон. Дори в последния, който си е готов отговор. Но той не е генерален. Сам по себе си верен, но в никакъв случай не отговаря изчерпателно на предните. Да, когато един богослов напише защо вярва и защо трябва да се вярва в Бог, дори читател, склонен да му се довери, настроен предварително по темата, съгласяващ се с аргументите, често приемащ ги като подобни, които е имал, но не би могъл да изрази достатъчно добре, харесващ написаното, едва ли ще промени след затваряне на книгата поведението си, едва ли ще получи заслепяващо  зарение и ще повярва несъразмерно по-силно, отколкото е вярвал. Не, че няма такива случаи, но са единици.

 Ако един патил и препатил човек напише книга за изпитанията на емиграцията и тя попадне в ръцете на младеж, който се готви да емигрира, колкото и трогателна и силна да е, колкото и да е впечатлен, стреснат, повярвал този млад човек, той едва ли ще промени решението си, а ако го промени, едва ли ще е причина книгата сама по себе си. Ако хиляди моралисти са написали по различни начини една и съща истина как да бъдем по-добри, дори изповядващи прочетеното с цяла душа и сърце, в бита и изпитанията му не винаги можем да се държим така, както бихме искали и както знаем, че е добре според книгите.

 Въздействието на книгите е друго, то не е упражняване на воля, не е изместването й със своята. То работи в разума и душата и оказва въздействието си след години, понякога и след поколения. И само докато редът на живота му разреши, дотогава то работи за това разрешение, лекичко и целеустремено оказва въздействие върху този ред, на който единствено може да се изяви.

Какво имам предвид?

 Става въпрос за писмено слово. И дори когато не иде реч за книга, а за забранителна заповед например, то може и да не изпълни целта си, ако условията не му разрешават. Провокиран съм да напиша това, вдъхновен от конкретен пример. Наскоро се откриха нетленни мощи на Йоан Кръстител. Изложени са за поклонение в храма „Св. Георги Победоносец" в Созопол. Не бяхме на поклонение, а на почивка, съвсем случайно се озовахме там точно по време на откриването. В първия и втория ден, естествено, не успяхме да припарим, толкова много поклонници имаше. И до  ри не ми направи впечатление, че изглеждат малко странно за поклонници, толкова естествено се вписваха в обстановката. На третата вечер, минавайки покрай храма, видяхме, че е спокойно и без чакане влязохме. Първото, което забелязах, беше забранителния надпис над павилиона за свещи: „Забранено е влизането в неприличен вид и разголени!"

Нищо смешно, но някакво дяволче в мен започна да се кикоти. Казах му да спре, защото не виждах нищо смешно. Върви му на Йоан. Две хиляди години след смъртта му Саломе продължава да открива безсрамно и красиво плът. Въпреки забраната имаше много къси полички, че и бански, къси панталонки, дълбоки деколтета. Самият аз - с три четвърти панталони, приятелката ми - с доста изрязана блузка. Все пак бяхме тръгнали на плаж. Температурите бяха толкова високи, че не можеше да излезеш в този вид, който би бил благоприличен за храма. А минахме и случайно. В  единия случай трябваше да се приберем, да се облечем и да се върнем, като през цялото време не можехме да бъдем сигурни, че ще имаме втора възможност да влезем. В другия случай - да влезем в този вид. Както и повечето от курортистите.

 Защото този вид е на реда на живота. А църковното изискване в случая е на словото. Както в десетките хиляди книги, правилни и оказвали въздействие, но неприложими или трудно приложими в конкретната реалност.

Не мисля, че извършихме кощунство. Запалихме свещички и се поклонихме пред нетленните останки на светеца, от който винаги и до днес най-силно се възхищавам.

Надписът обаче остави впечатление у мен и ще работи, неусетно ще променя реда на живота ми, така че в друг случаи, очаквайки подобно събитие, да не действам в разрез с написаното.

 По същия начин въздейства и писменото слово в книгите. И ако не сме подготвени в един случай да действаме според прочетеното, то е само, за да сме подготвени на следващия или по-следващия път. 

Прочетена от 425

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси