Гайтани вежди, снага топола

Честит празник, българи!

Камелия Иванова

Поредица: ""

Днес е един особен ден. Поне за мен. Преди сто и две години един народ, нашият народ, е заявил на света, че не само има правото да съществува и да има своя държава, отбелязана на картите на света, но и че настоява с цената на своята воля, на своите усилия и на своите жертви да получи своята независимост. Тази, за която бащите му са се борили. Тази, за която няма жертва, невъзможна за плащане. Свободата, за която смъртта е малка цена. Смъртта на един, на десет, на сто, на хиляда... е нищо пред свободния живот на цял един народ. Това е онази увереност във величието на народа и вечността на рода, която е вливала сили в ръката на Райна Княгиня, на Апостолите, на останалите незнайни за нас, но постигнали безсмъртието си в рода, тръгнали със знаме и сабя, за да ни има. Нас, техните деца и внуци. За да живеем достоен живот. Защото няма живот извън свободата. Да бъдеш себе си, да решаваш съдбините си, да учиш децата си на стария и вечен закон. Това е свободата. Онази, за която всяка цена може и трябва да се плати. Само не и цената на робството.

Та за това е особен за мен този ден. Да, празник е! Да! Преди сто години нашият народ, не просто подкрепен, а поведен от политиците си, от тези, които са отговаряли за съдбините му и са имали власт да ги променят, застава гордо пред света и обявява своята независимост. Онази, платена с кръвта на героите му. Онази, извоювана и от Батак и Перущица, и от Околчица и Копривщица, и от Шипка... На 22 септември 1908г. в старата ни столица Фердинанд провъзгласява с Манифест независимостта на царство България.  През пролетта на следващата година Великите сили и Османската империя признават този статут на България. Независимо Царство България. Със свой цар, със свой глас при решаването на проблемите на Европа и света. Със свой заряд да породи нови спорове и интереси по отношение на това кой ще има влияние в този така привлекателен за всички край, наречен Балкани. И в тази най-привлекателна от всички територия, която от векове носи името България. ю

И да, особен е за мен този ден. Защото... тази независимост все повече се превръща за мен, за нас, в нещо, което е синоним не на свободен, а на такъв, от когото нищо не зависи. Който дотолкова е неинтересен и подал се не просто на влияние, а на внушение, намеса, контрол, че дори е забравил смисъла на думи като Свобода, Воля, Вяра, Народ. Дотолкова забравил, че песни като „Боят настана", „Стани, стани, юнак Балкански" се чуват вече само на маса, след достатъчно количество изпит алкохол. Те май са фазата преди „Градил Илия килия..." Като че ли помъдряваме в такива моменти. Да, трябва да си спомним кои сме, да станем от сън, да обявим своята Воля и след това... да започнем да градим. Да градим себе си, народа си, съдбата си. За да можем с гордост да кажем, че ние сме потомци на тези, които преди сто и две години заявиха на света твърдата си воля и готовност да бъдат обединени, свободни и независими.
Ето и думите от онзи паметен ден

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

 

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

 

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

 

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

 

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

 

Да живее свободна и независима България!

 

Да живее Българският Народ!

 

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

Боят настана, тупат сърца ни!!! Честит празник!

Прочетена от 392

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси