„А сега накъде?" - това беше заглавието на един български филм. Филм за страха и въодушевлението от кандидат-студентското и житейското утре, разиграно в красиви етюди на изпит във ВИТИЗ.
Ако наистина си спомняте препятствията, през които преминаха онези ентусиазирани млади момчета и момичета, може би ще можете да си представите и перипетиите, през които минава авторът, докато неговото готово произведение, наистина види бял свят на хартия.
В „лето того", под бурните аплодисменти на група ентусиасти, в един поетичен сайт, успях за сравнително кратки срокове да спретна една романизирана история.Тук трябва да отворя скоба (прозата се пише и редактира бавно: т.е. едномесечното ми услие беше подложено на къртовски реакторски труд, в продължение на година и повече).
Да! След като написах книгата наистина се наложи да окача над леглото си огромния надпис: „А сега накъде?"
Редакторите на сайта, в който пишех, решиха да ми помогнат и ми подадоха интересни предложения. В края на лятото на онази небеизвестна година, се оказа, че всички конкурси и проекти, за периода, бяха отминали. В това ужасно глухо време, почти отчаяна, гледах изтеклите конкурси за първа книга отдалече и някак си само в гръб. Но тъй като всяко зло за добро, за моя радост, научих още тогава няколко важни неща.
Първото от тях беше, колко е важно да имаш възможности и да можеш да вземаш смели решения. Мечтите остават недостижими химери, ако не успееш да направиш своите смели крачи към тях.
После разбрах колко ценна е всяка информация, в областта на книгоиздаването и колко ревниво и себично може да бъде пазена тя.
След доста ровене из интернет, намерих мейлите на всички или на почти всички възможни издателства. Писах, писах, писах и не получих нито един отговор.
Така или иначе, явно не бях попаднала в подходящата среда и нямах подходящите връзки и познанства. Затова се втурнах смело да търся такива.
Разучих някои възнможности на частни издателства. Техните редактори, приятели на мои приятели, ми обясниха колко рисковано е да се издава първа книга, на прохождащ автор. После нещата опряха тотално до самофинансиране, самопредставяне, саморазпространение, самореклама... и всичко свързано с направи си сам.
Всъщност така, в главата ми се оформи идеята за всичко онова, от което авторът на първа книга, има отчайваща нужда. И когато го намерих бех доволна. Мисля,че на вас също ще ви бъде от полза: http://www.bukvite.bg/biblio/little.php
Представете си облекчението, което изпитах, когато видях,че съм попаднала и на място, където можех да получа информация, за много настоящи и неотминали конкурси и проекти от всякакъв вид, http://www.knigite.bg/konall.php
После намерих калкулатор за ориентировъчната стойност на книгата в различни тиражи. http://www.bukvite.bg/biblio/calc.php
Всъщност в края на карищата, книгата ми може да бъде издадена някой ден. И аз като всички вас, написали първи книги съм ето тук: http://www.knigite.bg/konall.php?bid=194
Нищя рекламни стратегии и търся кой ще лайкне резюмето ми с червения бутончето „Търся издател".
Е! А моите пишещи приятелки тръгнаха по друг път. Едната с писма и разпечатки под мишница, директно в издателските къщи. Другата през интернет-сайтове, общувайки с хора от писателските среди, надявайки се да получи реални предложения за написаната си „книга". Всъщност, те също се озоваха накрая на същото място, по същото време, в което сме вие и аз - чакащи своята истинска първа гутенбергова книга в конкурса « Търся издател» и в Буквите.
А смелостта, след страха от написването е моето второ аз.
Прочетена от 393