Гайтани вежди, снага топола

За идеологическата натовареност

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Историята, която в няколко реда ще разкажа, звучи малко като виц, но ни най-малко не се съмнявам, че е истинска, за каквато и ми беше представена. Говоря си преди час по телефона с един приятел и бивш мой комшия. Увещавам го да гласува за новата ми книга в конкурса "Търся издател" и оттук, от дума на дума, заговаряме за нея. Казвам му, че се опасявам някой да не ме обвини в подклаждане на етническо напрежение, въпреки, че съм направил и невъзможното да не изглежда така, дори на места малко съм прекалил в усърдието си и съм сложил твърде голям пласт художествен грим, за сметка на реалистичността, а и на истината. Той сумти, не може да ми се начуди. Открехват се стари спомени: живели сме с него, барака до барака, в квартал с цигани. Признавам му, че това е било голяма школа, че там съм научил неща, за които няма откъде другаде да разбера, а той започва да се смее и ми разказва какво се случило това лято. Правил си плаж на реката и като се прибирал, някакво дете паднало в един доста дълбок вир. Пляска, бори се да не потъне пред очите на пет - шест деца на около седем-осем години, които викат от брега - явно никое от тях не може да помогне на давещото се. Приятелят ми не може да плува, в същото време вижда давещо се дете, забелязва и други хора, които не реагират. До момента, в който един наш добър познайник от гетото скача от доста високото шосе във вира и изважда детето. Каква сензация, а? Циганин спасява дете. Материал за първа страница на всекидневниците. Слава Богу, обаче, не е получил заслужената популярност. Защото повечето от пишещите братя и сестри, сигурен съм, щяха да спестят част от истината, а именно продължението на историята. Още щом спасителят се озовал при дружките си на мястото, от което скочил, започнала караница - голяма пара, крясъци и чудо, че и до бой щяло да се стигне, но някак си се разминало. Моят приятел малко по-късно разбрал какво се е случило. Мургавият герой, преди да скочи, свалил панталоните си, за да не му пречат. В задния му джоб имало известна сума, едва ли са били милиони, но значителна за представите на комшиите ни в гетото. В суматохата някой просто използвал момента и му свил панталоните, заедно с паричките.
Е, тази част от историята, според мен, е по-интересната. Именно защото щеше да бъде премълчана от повечето. Причината: за да се избегне етническа обида. Макар, че, струва ми се, точно без нея се губи истинският ръст на постъпката. Защото този човек, въпреки средата си и ценностите й, я е извършил. Да, но може да се тълкува и иначе - циганинът си остава циганин.

И това заключва перата. А случката си е такава, каквато е. Независимо от тълкуванията ни.

Иска ми се да пишем по-свободно за някои страни от социалната ни реалност; когато разказваме нещо, което се е случило, да го няма страха, че ще открият в думите ни идеологическа натовареност. Да не пестим от истината, защото всяко пестене я обезобразява. И не се отнася само за етническите проблеми, а за почти всички социални страни от живота ни.

Отдавна минаха времената, в които изкуството беше синоним на пропаганда. Отдавна минаха, но съзнанията ни още не са напълно освободени.

 

Прочетена от 357

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси