Историята, която в няколко реда ще разкажа, звучи малко като виц, но ни най-малко не се съмнявам, че е истинска, за каквато и ми беше представена. Говоря си преди час по телефона с един приятел и бивш мой комшия. Увещавам го да гласува за новата ми книга в конкурса "Търся издател" и оттук, от дума на дума, заговаряме за нея. Казвам му, че се опасявам някой да не ме обвини в подклаждане на етническо напрежение, въпреки, че съм направил и невъзможното да не изглежда така, дори на места малко съм прекалил в усърдието си и съм сложил твърде голям пласт художествен грим, за сметка на реалистичността, а и на истината. Той сумти, не може да ми се начуди. Открехват се стари спомени: живели сме с него, барака до барака, в квартал с цигани. Признавам му, че това е било голяма школа, че там съм научил неща, за които няма откъде другаде да разбера, а той започва да се смее и ми разказва какво се случило това лято. Правил си плаж на реката и като се прибирал, някакво дете паднало в един доста дълбок вир. Пляска, бори се да не потъне пред очите на пет - шест деца на около седем-осем години, които викат от брега - явно никое от тях не може да помогне на давещото се. Приятелят ми не може да плува, в същото време вижда давещо се дете, забелязва и други хора, които не реагират. До момента, в който един наш добър познайник от гетото скача от доста високото шосе във вира и изважда детето. Каква сензация, а? Циганин спасява дете. Материал за първа страница на всекидневниците. Слава Богу, обаче, не е получил заслужената популярност. Защото повечето от пишещите братя и сестри, сигурен съм, щяха да спестят част от истината, а именно продължението на историята. Още щом спасителят се озовал при дружките си на мястото, от което скочил, започнала караница - голяма пара, крясъци и чудо, че и до бой щяло да се стигне, но някак си се разминало. Моят приятел малко по-късно разбрал какво се е случило. Мургавият герой, преди да скочи, свалил панталоните си, за да не му пречат. В задния му джоб имало известна сума, едва ли са били милиони, но значителна за представите на комшиите ни в гетото. В суматохата някой просто използвал момента и му свил панталоните, заедно с паричките.
Е, тази част от историята, според мен, е по-интересната. Именно защото щеше да бъде премълчана от повечето. Причината: за да се избегне етническа обида. Макар, че, струва ми се, точно без нея се губи истинският ръст на постъпката. Защото този човек, въпреки средата си и ценностите й, я е извършил. Да, но може да се тълкува и иначе - циганинът си остава циганин.
И това заключва перата. А случката си е такава, каквато е. Независимо от тълкуванията ни.
Иска ми се да пишем по-свободно за някои страни от социалната ни реалност; когато разказваме нещо, което се е случило, да го няма страха, че ще открият в думите ни идеологическа натовареност. Да не пестим от истината, защото всяко пестене я обезобразява. И не се отнася само за етническите проблеми, а за почти всички социални страни от живота ни.
Отдавна минаха времената, в които изкуството беше синоним на пропаганда. Отдавна минаха, но съзнанията ни още не са напълно освободени.
Прочетена от 357