Това, което се отнася за неродените деца, изглежда, се отнася и за неиздадените книги в България. Много повече, отколкото според създаденото впечатление, са надарените и достатъчно способните да пишат книги. Конкурсът - интерактивно риалити "Търся издател", го доказа. Въпреки слабостта на много автори в правенето на добро резюме за своята книга (тук не надценявам и себе си), пролича един наистина добър и като количество, и като качество съвременен литературен дух. Много въображение, различни интереси, влечение и към по-интелектуални, и към по-атрактивни жанрове, интересни цели. Това не е от вчера, създава се не за ден, а се натрупва с години. За да остане скрито от масовото съзнание и дори много от нас, които активно се занимават с литература, да не предполагат, че това е реалност.
По-голяма част от книгите не се издават, както и много от децата не се раждат. Защото да се издадат, но не стигнат до читателя, е май по-лошият вариант. Мнозина със сигурност няма да се съгласят с мен, но една не стигнала до читателя книга прилича много на оставено на капризите на Фортуна дете. Тъжно изглежда - освен отрицателния прираст на раждаемостта, май си имаме такъв и на духовно ниво. И това го пише автор, който все пак има успешни книги. Дори сега ми се иска "Седем порти" или "Бяс и рози" да бяха малко по-малко успешни, за да мога да изложа и от тях на Панаира на книгата. Подобни искрици радост обаче не променят положението като цяло. Размесват се образите на неродени и неиздадени, на безпризорни и недостигнали читателя си. Почти ми е депресирано и ми се струва, че виждам тържествуващ и надсмиващ се онзи лицемерен и арогантен трол от абв, който веднъж ме попита: "Ти защо не се занимаваш с нещо по-полезно и интересно, а толкова пишеш". Почти ще изпадна в самосъжаление и почти ще се разхленча, като... автор пред въпроса, на който винаги ми е много трудно да отговоря: "Заслужвали си изобщо да се пише?" Дълбоко в мен обаче се обажда духче, прикрито в сумрака на обърканата ми душа:
"То е все едно да питаш, като не е, за да се роди дете, заслужава ли си да се прави любов."
И след като го чух, наистина съм много, много развеселен и пълен с надежди.
Прочетена от 393