Гайтани вежди, снага топола

Независимо дали си заслужава или не

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Видях книгите като деца. И децата като книги. Не, това не е сън, нито халюцинация. С всичкия съм си (за добро и за лошо), не вземам опиати, отдавна вече не пия алкохол. Просто си виждам, когато си позволя, нещата в сходни образи или метафори. Забавно е, но понякога трудно се понася. А точно тогава повече от всякога си заслужава да се изживее. Болезнено е, но болката често е катарзис, а след отминаването й душата е излекувана, духът - по-чист от когато и да било. Така и сега - видях книги. Толкова книги, които няма да бъдат издадени или ако бъдат, няма да стигнат до читателя си... Видях ги като неродените деца в България. Според статистиките сме на челно място в Европа по отрицателен прираст, по брой на абортите. Самият аз на 41 години не съм родител, за себе си знам защо. Мнозина може и да не се съгласят с мен, но едно дете не бива да се оставя на произвола на Фортуна. Трябва му сигурен живот за развитие, а такъв не можех да му осигуря. Знам, повече от сигурен съм, че това е логиката на много физически и психически здрави хора, биологично способни да бъдат родители, но останали без деца.

Това, което се отнася за неродените деца, изглежда, се отнася и за неиздадените книги в България. Много повече, отколкото според създаденото впечатление, са надарените и достатъчно способните да пишат книги. Конкурсът - интерактивно риалити "Търся издател", го доказа. Въпреки слабостта на много автори в правенето на добро резюме за своята книга (тук не надценявам и себе си), пролича един наистина добър и като количество, и като качество съвременен литературен дух. Много въображение, различни интереси, влечение и към по-интелектуални, и към по-атрактивни жанрове, интересни цели. Това не е от вчера, създава се не за ден, а се натрупва с години. За да остане скрито от масовото съзнание и дори много от нас, които активно се занимават с литература, да не предполагат, че това е реалност.

По-голяма част от книгите не се издават, както и много от децата не се раждат. Защото да се издадат, но не стигнат до читателя, е май по-лошият вариант. Мнозина със сигурност няма да се съгласят с мен, но една не стигнала до читателя книга прилича много на оставено на капризите на Фортуна дете. Тъжно изглежда - освен отрицателния прираст на раждаемостта, май си имаме такъв и на духовно ниво. И това го пише автор, който все пак има успешни книги. Дори сега ми се иска "Седем порти" или "Бяс и рози" да бяха малко по-малко успешни, за да мога да изложа и от тях на Панаира на книгата. Подобни искрици радост обаче не променят положението като цяло. Размесват се образите на неродени и неиздадени, на безпризорни и недостигнали читателя си. Почти ми е депресирано и ми се струва, че виждам тържествуващ и надсмиващ се онзи лицемерен и арогантен трол от абв, който веднъж ме попита: "Ти защо не се занимаваш с нещо по-полезно и интересно, а толкова пишеш". Почти ще изпадна в самосъжаление и почти ще се разхленча, като... автор пред въпроса, на който винаги ми е много трудно да отговоря: "Заслужвали си изобщо да се пише?" Дълбоко в мен обаче се обажда духче, прикрито в сумрака на обърканата ми душа:

"То е все едно да питаш, като не е, за да се роди дете, заслужава ли си да се прави любов."

И след като го чух, наистина съм много, много развеселен и пълен с надежди.

 

Прочетена от 393

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси