Не ми се беше случвало скоро - попаднах на толкова увлекателно четиво, че чак се почувствах измамен. Не приличаше да е истина: чете се толкова леко, а в същото време става въпрос за роман с дълбоки философски провокации, предизвикани по уникален начин. По-скоро интелектуално приключение, отколкото исторически роман, като в същото време атмосферата на средновековна Испания е представена кристално. Невероятна книга! Става въпрос за "Моретата на страха" на Антонио Гомес Руфо. Един от символите на съвременната испанска литература. Световно признат майстор на истории. С тази книга така ме грабна, че буквално забравих на кой свят съм. Докато в един момент не подскочих като боднат с карфица. Засмях се късо, ококорен, вероятно изписал едно от най-глупавите изражения в живота си. Какво прочетох:
"Като стара изтъркана плоча му повтаряла, че от прекаленото учене омеквали костите..."
Не би било толкова впечатляващо, ако основният разказ не се водеше в първо лице и героят не разказваше за майка си. И... само да напомня, че действието се развива във втората половина на шестнадесети век - столетия преди конструирането на първия грамофон.
Твърде меко е да се използва в случая литературният термин анахронизъм, по-коректно е думичката "фал".
Е, усмихна ме. И отново потънах в четивото, грабнат от изключителния разказ на изключителната история. Дребната грешка в този гениален роман не само не беше в състояние да го развали, а остана просто като едно очарователно намигване.
Попадал съм често на подобни дребни нелепости в големи книги. Уверих се, че дори гении ги допускат. А щом те ги допускат, какво остава за нас.
На петдесет и втората си колонка, последната за тази година, искам да се извиня на читателя за гафовете, които без съмнение съм направил. Човешко е да се греши, нечовешко е да се отрича.
Читателю, моля за великодушие над слабостите ми! А аз ще направя всичко възможно да не ги проявявам през следващата година.
Прочетена от 386