Гайтани вежди, снага топола

Понякога е невидима. Или пък ни се струва маловажна. Онази тънка червена линия с пулса и цвета на сърцето, която  крещи, че са  на свършване вярата и любовта, че надеждата в нашето собствено аз се нуждае от спешно лекуване.

Вапцаров вярва в човека, в неговата позитивност, борбеност и способност да променя света и себе си. Колко много можем да научим  за вярата от неговата поезия днес. И колко ценни съвети може тя да  даде, за да осмислим своя живот в компютърния двадесет и първи век.

Вярата е хлябът и солта на човешкото съществуване. Вапцаровият герой вярва в бъдещето, в себе си и в промяната, която ще донесе по-добри дни, в светлината на човешката личност и в необходимостта от идеали.

Защо съвременният човек толкова често губи своята вяра и се оказва в черна дупка, от която не може да излезе? Липсата на ценности, посока и идеал, към които да се стреми, са причина все по-често съвременният млад човек да пресича тънката червена линия и да се оказва от другата страна на барикадата - при безверието, депресията, равнодушието, апатията и фалшивите ценности.

Нима на лирическия герой на Вапцаров е било лесно да живее в бурното време на четиридесетте години на двадесети век? И тогава Европа е разтърсвана от бурни събития. И тогава младият човек е трябвало да вземе бързо  съзнателно решение от коя страна на тънката червена линия да застане - да бъде мислещ човек или човекоподобно същество.

Три са опорните точки в екзистенцията на Вапцаровия човек - вяра, родина, борба. Заедно, те дават сила и надежда, осмислят неговото съществуване и му помагат да остане в светлата страна -  на живеенето, а не на живуркането.

Съвременният човек има нужда от вяра - в себе си и в други като него. Той се нуждае и от родина. Скъса ли се усещането за родовост и коренна принадлежност, възможността да се превърне в никой е страшна. Защото онази земя, която възпява Вапцаров, е мястото, от което веднъж тръгнал, можеш да се завърнеш. Същата онази вяра, че утре животът ще бъде по-хубав от песен, дава сила да се продължи битката и да  се постигне целта  и идеала.

„Едрите звезди над Фамагуста" в лириката на Вапцаров са метафора на мечтата по красивото, непознатото, чудното, към което младостта се стреми. И както героят на Вапцаров преминава през катарзиса на болката и познанието, за да достигне до прозрението, мъдростта и правилния избор, така  всеки млад човек в България може да намери себе си и своя път, за да бъде полезен на себе си и обществото. Трябва само да следва тънката червена линия на сърцето и да бъде верен на себе си, родината и идеала.

Прочетена от 569

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси