Гайтани вежди, снага топола

безплатни книги точка ком

Нели Господинова

Поредица: ""

Изписвам в гугъл думичката книги. Тя отваря много страници, от които ми предлагат оферти на различни издателства - някои дoста скъпи, други пък с огромни отсъпки. Попадам на  електронни книжарници, поръчки онлайн,  доставки у дома... После започват безкрайни страници на каталози с безплатни книги на български: онлайн-книги,  електронни книги, аудио книги... и тяхното безплатно четене, изтегляне, сваляне - безплатен достъп до съдържанието на наша и преводна литература - в портали, страници, сайтове.. - стига да имаш желание да четеш!...

Българинът обича да чете. Или поне онази част българи, чието детство премина някога в четене и игри на открито... За момент си мисля, че финансовата криза в страната е имагинерна величина и сме построили социализма на кралство Швеция! За момент Джоан Роулинг и нейните милиони, спечелени от няколкото тома Хари Потър се стопяват в небитието на съзнанието ми, защото отстрани изглежда, че българското виртуално пространство е раят на книгите, на  родната просвета и култура. Там има всичко, и то безплатно.

Ами сега!!! Явно има и проблем...

Чета най-различна художествена литература - и стара и нова. Зачитам Агата Кристи, Паулу Куелю, Гор Видал, Джоан Роулинг, Фредерик Бегбеде, Дамян Дамянов, ...дори Карбовски. Повечето книги, на които попадам са с неизтекли авторски права. Други - доброволно предоставени с безплатен достъп. Но като цяло най-много са свалени, изтеглени или сканирани  незаконно.

В съзнанието ми изплува нечий стар статус във фесйбук: „Ужасно много искам да прочета най-новата книга на Х, но цената й не ми е по джоба и ще изчакам нейното съдържание да бъде качено в сайта Y.» Явно ще гоним Швеция още дълги години. Знам това отлично по празния си джоб в определени моменти.

Та какво не му е наред на българското книжно виртуално пространство?

Навярно това, че законът за авторското право, седи като кръпка на родното синьо небе, защото системно се нарушава. Казват, че законът е добър. Но дали един закон е достатъчно добър, щом не се спазва? Къде са онези ефикасни лостове за приложението му и сезирането му? Съдебната практика е оскъдна и никой не твори прецеденти в тази сфера на правото. Дори не съм сигурна, че има изцяло специализирани адвокати в тази област. Кой трябва да санкционира грубите  нарушения на закона за авторско право, защото очевидно има такива? И ако има кой, защо не го прави? Защо няма обществени поръчки в тази сфера? Дали заради непознаването на закона?

Но нали незнанието на закона не извинява никого (Ignorantia legis neminem excusat) . Ето тук си позволявам да цитирам Глава тринадесета от Закона за авторското право, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ,  раздел: Наказания, член 97,

„Който в нарушение разпоредбите на този закон  ал. 7. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) издава или разпространява издадени произведения; - се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от двеста до две хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи"

„200 до 2000 лева". Та само адвокатският хонорар за търсене на авторски права върху книги, възлиза долу-горе колкото е наложената глоба и наказание. А може  - дори да не го покрие. А останалите разходи? А изгубените нерви и време?

 В сферата н гражданското право ищецът сам заявява своята поръчка, сам завежда иск и се грижи за довеждането му до край. Но това е възможно само ако законът и неговото приложение ни дават тази възможност. Ето тук идва на дневен ред въпросът:

Кога промените в Закона за авторското право ще дойдат на дневен ред в Народното събрание? Узряло ли е българското общество за това? И какви промени точно са нужни? А може би отново просто ще чакаме да ни наложат подобна промяна?

 Няколко пъти с акции на органите на  реда, бяха затваряни сайтове, нарушаващи авторски права. За съжаление, тяхното „нефункциониране" не трая повече от ден-два, а след възстановяването им станаха още по-четени и търсени, още по-познати. Всьщност и до ден днешен, тези няколко по-големи пространства захранват по-малките и създават условия, кражбите на интелектуална собственост, да се роят безнаказано.

И тук отново идва противоречието. И аз, и вие ползваме тези сайтове напълно безплатно. И ако ги няма, се чувстваме некомфортно. И все пак. Никой не обича да бъде краден - нито материално, нито - интелектуално.

Тези дни някаква дама си позволи да издаде стихосбирка с крадени стихове, публикувани в  сайт за художествена литература. Естествено сърдитите автори с право обмислят начини за възмездие.

Защо ли пък Джоан Роулинг, не се сърди, че някъде, някой, може да прочете нейните книги преведени и качени безплатно онлайн? Каква грозна аналогия направих... Не бих искала някой да окраде скромната ми поезия или малкия ми роман. Не ми се иска да ги намеря нейде в джунглата от безплатни книги точка ком, освен ако самата аз не ги подаря на читателите си.  Надявам се пространствата, в които публикувам също да съдействат за това.

 Оставям сами да търсите отговорите на въпросите, които поставих... една колонка не е достаъчна.

 

 

 

Прочетена от 3885

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси