Гайтани вежди, снага топола

За колко време се пише?

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Когато ме видяха с туристическия сак - от онези, с колелцата - хем едва потискат смеха си, хем са готови да се просълзят. Това не е екскурзия с автобус или самолет, това е десетдневен преход из Пирин: Дамяница, Безбог, Тевно езеро, Каменица, Синаница, Вихрен. Десетки порти трябва да се изкатерят, по десетки да се спуснем. В последния момент преди тръгване от къщи разбрах, че съм се заблудил и не мога да си намеря раница. Ще трябва да се примиря със сака и да го понеса през тежкия път. Знам, че съм смешен, но... усмихвам се. Само дето не започнаха залагания през следващите дни ще издържа ли или не. Голям смях с този сак, мислех си дано не ми излезе прякор.

Но все пак роден съм в полите на планина, детството ми е минало в гонитба из горски пътеки. Служил съм и в гранични войски. На третия ден всяко съмнение, че неудобният товар ще ме повали, са изчезнали. Слаб, жилест и бодър, напомням на хималайски катър по склоновете. Друго ми тежи, нищо, че се усмихвам. Не на тялото, в съзнанието е. Сред умопомрачителна красота съм, в главозамайващ простор, а мислите ми някъде долу. Заплели са се в мрежата, виртуалната. Спорят в обществените форуми, не са си изказали аргументите при последните препирни. Още сякаш съм пред компютъра, а мозъкът ми се дави в собствената си пяна, в безсмислено наддумване с някой дървен философ. Имам си и проблеми, едни дребни, материални, социални. Не ми е скъпа квартирата в този период, но пак не съм убеден точно как ще събера парите. Очаквам и книжка, да - книжка. След като цели осем години не съм успял нищо да издам. Звучи невероятно. Май няма да ми се случи! Изглежда близка целта, но все си мисля, че някакъв черен мустакат котарак ще ми пресече пътя. Сред тези върхове няма котараци, но мислите ми са долу. Обзело ме е някакво чувство за фаталност. И ме дразни, че си губя времето в разни виртуални форуми, а сега пак заради тях не мога да се насладя на краткото си бягство. Не мога да се освободя от товара излишни мисли.

А не е ли той толкова необходим, колкото и другия, в неудобния сак на гърба ми?

Около мен - смехове и свежест. Аз - заключен в тревогите и съмненията си. В нехаресването на собствените си мисли. И тъй до деня, в който трябваше да вземем разстоянието от хижа Каменица до хижа Синаница. Около двадесет километра е, макар в пресечена местност мерната единица да е в часове / път. В групата имаше участващи за пръв път в подобен преход момичета. От друга страна имаше вече проблеми със сухожилия. Аз пък със сака, а ни очакват две много, много трудни порти. Излишно е да добавям, че става въпрос за труден преход. Но си имаше намигване о! Един от тийнейджърите си беше купил от Каменица една голяма бутилка бира. Чудех му се - толкова ли си заслужаваше при целия този товар да добавя още близо четири килограма допълнително. Мислех си, че ще я изпие по пътя. Но не, пренесе я. За да я отвори точно когато стигнахме, изпи я със свои приятели за по-малко от десет минути. Цели осем часа носене за десет минути удоволствие. Е, всеки луд с номера си. Аз пък се излегнах до райското езерце на Синаница, извадих тетрадката и за няма и час, вдъхновен от тийнейджъра, написах "Седем порти". Нямах идея, преди химикалката ми да заиграе по страницата. Дни по-късно, когато се върнах в къщи и набрах разказа на компютъра, видях, че е над хиляда думи. Всяка следваща ми хрумваше непосредствено след като съм написал предишната. Писането едва ли е траело и половин час. При това след осем часов, уморителен преход. За да се почувствам по-отпочинал и облекчен от когато и да било.

Натрупването обаче - то не може да се измери. За изпълнението на този разказ са ми били необходими много години. Изкачване по стръмните порти на ежедневието, много лутане сред житейските гори и пътеки. Необходим ми е бил целият онзи товар, който пренесох в себе си из Пирин. И нямам предвид товара в неудобния сак, а онзи в съзнанието ми.

Приключението около написването на "Седем порти" е илюстрация колко е трудно да се отговори на въпроса: "За колко време написа?". Зад всеки половин час стоят години. И това се отнася за всичките ми стотици разкази. И колонки.

Прочетена от 427

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси