Вече двадесет дни тече конкурс „Търся издател 2012", но авторите все още нямат ясна стратегия какво трябва да правят.
Голяма част от тях само публикуват проектите си, надявайки се хората да ги прочетат и да гласуват за тях. По подобен начин много автори дават книгите по книжарниците си и се надяват някой да ги открие в огромното книжно море.
Други /повечето/ заложиха на стратегията „Обади се на приятел". Започна се масово изпращане на съобщения на познати и непознати - „Моля, гласувай на тоя линк". Често без обяснения защо и какво точно. Тази стратегия, освен че е дълбоко погрешна, е и с ограничени възможности. Това се вижда по класирането - резултатите тръгват устремно нагоре - ден, два, три и след това спират, защото бройката на познатите /не бройката във Фейсбук/ е доста ограничена. Реално в Прозата от няколко дни първите трима са с почти непроменени гласове.
Освен това, както вече и писах, тази стратегия е силно погрешна. Целта на конкурса не е да се съберат няколко хиляди /за миналия конкурс бяха нужни към 2000 гласа за спечелването, сега ще са нужни повече/ гласа. Целта е, при условие че ви е дадена трибуна, да рекламирате произведението и себе си. Така, че да ви забележат. И читатели, и критици, и Издатели. А за да стане това, трябва да има нещо повече от „Моля, гласувайте".
Какво може да се направи?
Ще Ви разкажа как някога, преди 12 години рекламирах Буквите. Когато през 2001 година създадохме сайта, Фейсбук още не беше и замислен. Чатовете - и IRC, и този в Дира и на други места, вече бяха почнали да позападат. Големите комуникационни канали бяха форумите - основно на ДИР и АБВ. Какво направих аз, за да популяризирам сайта?
Естествено, не започнах да спамя, където намеря - Елате да пишете в моя сайт! /Всъщност хората масово го правеха и затова никой не ходеше/.
Потърсих форуми, в които хората се интересуваха от литературата. От всякакъв вид. И започнах да публикувам мои неща. Хубави, лоши, гледах да са такива, които са актуални за съответния форум. Гледах да предизвикам дискусия под произведенията си. Нормално беше едни да ги харесат, други да не ги харесат, трети да ме обявят за отчаян графоман. Важното е, че се говореше за тях и всички виждаха линка към Буквите.
Така, само в рамките на една година, Буквите стана най-големия литературен сайт.
Какво можете да направите Вие?
При този бум на социалните мрежи, можете да направите чудеса. Потърсете литературни групи във Фейсбук, Ужасно много са. Някои от тях са с 50-100 000 члена. Влезте в тях, но не започвайте - с „Моля ви, гласувайте!" Пуснете ваши произведения. Пуснете части от текста на проекта. Предизвикайте дискусия. Изобщо привлечете внимание. Чак тогава, след като вече сте си набрали някакви фенове, почнете да говорите за гласуване. Конкурсът е дълъг. Има още два ужасно дълги месеца, до края на гласуването. Повярвайте, ще ви се сторят безкрайни.
А Фейсбук не е единствен. Има множество виртуални групички. Примерно скандално известната БГ Мама. Там има голям литературен раздел /близо една трета от посещенията в сайта идва оттам/, а и „мамите" са отзивчиви, когато стане дума за помощ.
Изобщо - вариантите са много. Помислете, разучете и действайте. В този конкурс най-големите печеливши сте Вие. Ако си изградите запомняща се рекламна кампания, ще Ви се отворят много врати!
Прочетена от 911
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.