(впечатления от конкурса „По стъпките на лятото - 2013”)
Лятото вече е на път.
С тежките сакове, пълни с впечатления и грехове, там, на онзи километър на магистралата, то вдига ръка за стоп.
Влакът му потегля и маха с кърпичка от прозореца.
Качва се на мотора, слага каската, изръмжава, форсирайки, и потегля. Става малко като мушица, устремена към пламъците на залеза. И те я поглъщат.
Изживях всичко. Бях момиче и момче. Бях мъж на средна възраст, със самочувствие и голям опит. Бях пенсионирана учителка, чието сърце пее като птиче и с удивлението на възпитаниците си опознава родината ни. Няколко духа, няколко призраци, силно влюбена в морето тийнейджърка. Емигрант с умения на самороден алхимик, чиято носталгия се превръща във философския камък, а храните, които приготвя с нея - в пътешествия към родния край. Младо семейство, очакващо дете. Уверен мъж, с неясна мисия в Близкия изток и изтънчен език, който разказва приятелски интимните си авантюри. Влюбени в лятото и морето тийнейджърки и тийнейджъри. А в един момент дори се превърнах в дете, което бе погълнато от една кратка, много кратка приказка, вероятно разказана от истинска фея - подобна история се ражда веднъж на епохи.
Изживях лятото със стотици очи и сърца. Иначе моето мина между ремонт, четиридесет, петдесет прочетени книги, велопреходи със семейството в околностите на Плевен и два дни на гости при мама в Асеновград. Но няма да излъжа, ако кажа, че това беше едно от най-пълноценните ми лета. И допринесе немалко да го почувствам такова именно този конкурс. И вашите трепети, вашите думички.
Но след последните две изречения ще си призная и за обратната страна на красивото състояние, в което се намирах, докато ви четях.
Преди него имаше един момент, в който се питах защо ме сполетя това. А това състояние не е най-подходящото, за да бъдеш (доколкото изобщо е възможно) обективен. Освен това въпросът ми има прост отговор: изборът си е мой, никой не ме е насилил да чета. Приех даже с радост ангажимента и винаги съм го приемал с радост. И не точно като ангажимент, а като духовно приключение, решаващо не само съдба на оцененото произведение и може би бъдещето на един автор, но и въпроси за личните ми ценности. Наясно съм какво стои от другия край: сърце.
Сърце и копнежите му, човешки мечти в най-съкровения им вид. Освен това библейските думи: „с каквато мярка съдиш, с такава ще ти бъде отсъдено”, са част от основните правила в живота ми. А също участвам в конкурси, също се надявам и знам, знам, знам... Знам много добре какво е да си на другия край.
Така че нямах право, не можех да чета изпратените заявки без удоволствие.
Тогава му намерих спасението. Представих си, че това са изповеди. Писма от мои познати и непознати приятели. И ефектът беше изключителен. От този момент красотата на усещанията дълбоко се пропи в мен. И вече с разтворена душа започнах да поемам всичко. По-силно да чувствам онова, в което няма кой знае колко за разбиране. Ясно, изживяно е, би било дори доста тривиално, ако не беше цялата тази чувствена красота на откровеността.
Потъвах в душите ви и в техните копнения. И четенето се превърна в истинско удоволствие. И си заслужаваше, защото може би над 91% от написаното не мога да приема като белетристика.
Откровена изповед - да. Красиви чувства на красива душа - да. Позитивни послания - да. Човешки мироглед - да. Естетическа потребност и усещане за красота - да. Но в много от случаите - никакъв сюжет, в други тривиален, в крайна сметка преживяване, за което можем да си разказваме на чашка кафе или коняк.
Описани са красиви емоции, блянове, желания на сърцето – прекрасно писмо до приятел (познат или непознат), до приятелка (интимна или не), съкровено и човешко, но не и разказ.
Разкази без сюжет или с тривиален сюжет имат и големи майстори - като Бредбъри, примерно. Но да напишеш такъв, трябва да имаш и магията и майсторството на думите на Бредбъри.
9% от творбите, обаче, наистина си заслужаваха.
Лично: първият ми критерий беше интересна - четеш, поглъща те, завладява те. Има история, емоцията на езика е адекватна на случката.
Почти всички с фантастичен сюжет или сюжет, включващ фантастични елементи, бяха добри. И като казвам фантастика, имам предвид цялото разнообразие в нея, с всичките вълшебни и магически образи. Фентъзи, психологическо-алегорични истории, магически реализъм, приказка.
Дори за неноминираните мога да кажа повече хубави неща, отколкото да изтъкна слабости, всъщност слабостите са по-скоро технически и след повторно прочитане (след време) от самите автори могат лесно да бъдат отстранени. Най-вече иде реч за дреболии, които нямат връзка със сюжета и поставени не на място, са дошли в повечко.
От номинираните съм възхитен. И за пръв път ми се случва - не беше необходимо никакво обсъждане между членовете на журито. Номинациите ни почти напълно съвпадаха. Харесали си бяхме независимо един от друг едни и същи неща.
За голяма част от останалите - успех за напред.
Прочетена от 425