Няма да говоря за романа си. Излизам от всякакъв сюжет.
За жалост това, за което иде реч не е постапокалиптична антиутопия, не е фентъзи. Съвсем реален проблем на съвременна България е: поне половината българи са лишени от способността си да говорят.
Средата на съвременната комуникация е интернет. В интернет се използва предимно писмена реч. Писмената и говорната реч се различават.
Функционално неграмотният човек може и да се справя добре на улицата, ако трябва да наругае някого. Може да се справя добре в службата си. В семейството си. Да намира мъдри напътствия, които да дава на децата си. Възможно е дори да владее говоримо един, два или повече чужди езици. Да е пътувал из Европа, Мала Азия, Америка и във всевъзможни ситуации да е намерил начина и думичките да се справи.
Функционално неграмотният човек не може да съставя правилно изречения писмено или това го затруднява толкова, че докато с къртовски усилия построи изречението, вече е забравил мисълта си, забравил е какво го е накарало изобщо да пише. Функционално неграмотният човек изпитва трудности и при четенето. Той чете, но лесно губи нишката, симптомите напомнят дислексия, без да има реално такава. По последни проучвания често се среща и при ученици от горните класове, дори при студенти (?!). Факт.
Според скоро публикувани изследвания се оказва, че младият българин се изразява писмено най-зле на родния си език от всичките си връстници в другите страни на ЕС.
Причините: комплексни. Масовата култура и нейните ценности (все пак консуматорският дух си е важен, че да се върти бизнесът), социалната среда, проблемите в образованието, семейството, тежкият бит и постоянната борба за живот.
Не се чете достатъчно, без което е просто неизбежно да се стигне до там. А и четящ човек сред хора, които не четат, обикновено е обременен от отношението им и чувството за вина го погубва.
И като се има предвид основната среда, в която съвременният човек комуникира, функционално неграмотният си е социално ням.
Каквито и проблеми да има, каквито и озарения на ума, те си остават тайна. Защото няма кой друг, освен него, да ги изкаже.
И ако става въпрос за цяла армия функционално неграмотни (а в България е факт), положението на всички ни е сериозно. Защото познаваме една България: тази, която се изразява, тази която изказва становища (във всяка една област), лични проблеми, мечти, душевност. Но има още една България, непозната, няма. Желаеща да се изрази, но неспособна.
Защото е от волно или неволно осакатили се.
А какво ли назрява в душата на тази няма България?
Едва ли е нещо, което бихме пожелали за децата си...
Прочетена от 600