Гайтани вежди, снага топола

Авторско право: Как да не откраднат ръкописа ни в издателството?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Тази колонка е следствие на въпроса на разтревожена авторка – „Ами ако издателството ми открадне ръкописа?“.

Най-простият отговор е – „Просто не го пращайте!“.

Подробният е доста по-сложен. Според Закона за авторски права и сродните им права, авторството върху текста възниква в момента на създаване на произведението. Т.е за да е ваше произведението не трябва да ходите да го регистрирате никъде, в никакво учреждение. Това обаче има една уловка – все пак ако си държите това произведение в чекмеджето и не го показвате никъде, не можете да докажете първенство, ако някой напише нещо подобно. Затова се приема, че авторството на произведението възниква при първото му публикуване, дори ако това е и прочитане пред няколко пълнолетни граждани.

Доказването на авторство върху произведението е добре разработен процес. Най-добрият вариант е публикуване в книга или в медиите /желателно печатни/, но и извън това има множество вариант, най-популярните от които са заверка при нотариус или самоизпращане по пощата.

Всъщност по-интересният въпрос е какво значи „Да ми откраднат“.

Ако се притеснявате, че издателството ще издаде Вашия ръкопис, без да сключи договор с Вас и да Ви изплати нужното възнаграждение, това е напълно излишно. В момента всяко издателство е затрупано с ръкописи за издаване и е трудно да избере кои точно да отпечата, та камо ли да тръгне да издава книги с неуредено авторство. Още повече, че в сегашното състояние на пазара, активността на автора и неговия диалог с читателите е ужасно важен за продажбите. Чисто юридически, проблемът е решен в Закона за авторски права и сродните им права. Авторът, чието произведение от откраднато завежда Граждански иск и вероятността да спечели делото е 99% ако може да докаже авторството си по някой от горе описаните начини. Затова такива кражби отдавна не се извършват. Тези неща се правеха в началото на книгоиздаването 90-те години. Сега практически няма смисъл да се прави това, още повече че повечето автори дават мило и драго да бъдат отпечатани дори и без хонорар.

Друг е казуса, ако някое издателство отпечата книга на автор, който е включил части от чужди произведения в предложената за печат книга. Понякога, ако това са известни текстове, издателите могат да установят това, но в повечето случаи това са текстове взети от интернет, върху които не може да има постоянен мониторинг. Затова при издаването на книги изрично се включва текст от типа:

„АВТОРЪТ гарантира, че притежава авторските си права върху произведенията“.

 

 

 

Прочетена от 1143

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси