Самото предложението за изграждане паметник на Васил Левски постъпва през лятото на 1878 г. и е дело на първия софийски кмет - Димитър Хаджикоцев. Общинарите вземат решение да се изгради „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място гдето он славно биде повесен".
Идеята е прегърната от губернатора на София Пьотр Алабин и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар - чех. Тук идват два много интересни момента и затова ги отделям:
1. Чехът предвиждал гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя(!...паметник на Левски!);
2. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида!!!
От тук следва една цяла епопея! След многото напомняне, общинарите най-накрая разпоредили докарването на няколко коли камъни - прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от Алабин. Малкото доброволно събрани пари бързо свършили. Столичната община изпратила писма до всички български градове с покорна молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища!!!
Обърнете внимание:
- Стара Загора - 20.00 лв.;
- Враца - 102.00 лв.;
- Кюстендил - 170.25 лв.;
- Златица - 74.20 лв.;
- Ряхово - 161.20 лв.;
- Варна - 61.00 лв.;
- Русе - 380.00 лв.;
- Самоков - 87.00 лв.;
- Плевен - 170.00 лв.;
- Севлиево - 38.50 лв.;
- Пазарджик - 210.50 лв.;
- Софийски граждани дали 125.32 лв.
Става ясно, че парите ще стигнели само за темела и строежът е забравен. С течение на времето градежът започнал да се руши.
Константин Иречек - „груба каменна основа, без живопис"!
Захари Стоянов - под купчина камъни „почива скромно славата на България"!
Константин Величков - „Защо минувате с презрение? Защо отвръщате глава? За нашто самоунищожение е грозен паметник това!"
Породило се най-накрая обществено недоволство и през февруари 1884 г. се създала специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. В тази комисия влизали - Иван Грозев, Колар, Сава Ничов, Бойко Нешев, Димитър Съселов, Христо Ковачев и Георги Вълчанов.
Какво решили те - паметникът да се премести с 10-15 метра от мястото където е започнат!!! Тъй като от там се образувало кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни....
Колар преработил проекта, като удължил паметника, за да изглежда по-внушителен. Имало голямо желание да се издигне над паметника статуя на Левски в цял ръст, но затова трябвали 150.000 лв. Това останало да сторят „бъдещите патриотични поколения"!!! Водели се преговори с пражкия скулптор Йозеф Страховски за изработването на релефен портрет на Левски в рамка от бронзов лавров венец, но той поискал 1350.00 лв. и разговорите били прекратени.
Така през пролетта на 1884 г. строителството на паметника започнало отново. Столичната община отпуснала 7500.00 лв., но те стигнали само за подготвителни и изкопни работи. Четвъртото народно събрание се оказало благосклонно и в началото на 1885 г. отпуснало 20 000 лв. и строителните дейност се усилили. През август се сключва договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Той изпълнявал съвестно работата си, но постоянно се разправял за пари - за две години получил само две заплати!!! Със съдействието на председателя на Петото народно събрание Захари Стоянов били отпуснати нови 20 000 лв. В края на 1888 г. Столична община отпуснала 5000.00 лв. и недоволна от мудния градеж, отнела пълномощията на комисията и поела нещата в свои ръце(защо ли всичко ми изглежда познато и днес?!). Към 1891 г. Перукети привършил възложената му работа.
По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза на паметника били изваяни 16 змии и 8 волски глави!!! Готов бил и берелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф Вейр.(лично за мен е прекрасен и е нещото, което най-харесвам от този паметник)
Имах идеята да завърша с няколко мои разбирания и мисли, но ще ви спестя това. Всеки прочел тази почти епопея, може да си направи изводите сам. Фактите показват, че паметникът в София на Апостола на нашата Свобода - Васил Левски е строен цели 17(седемнадесет!) години! Открит е официално на 22 октомври 1895 г.
Георги Савов
Прочетена от 2168
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.