„Накъде върви светът. Младите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”
Най-старият запазен египетски надпис
Над десет години имаме успешна издателска дейност. Всеки ден ми се налага да отговарям на множество въпроси, свързани с изработването, разпространението и рекламата на книги – най-общо, да описвам пътя на една книга. Това ме мотивира да систематизирам въпросите Ви и да се опитам да им дам отговори в рамките на тази книга.
Интернет създаде много възможности за комуникация. Литературните сайтове, форуми, блогове и останалите начини за споделяне дадоха възможност за развитие на латентните способности за писане у всеки желаещ. Повечето автори бързо натрупаха обем произведения и пожелаха да ги видят отпечатани на хартия.
Развитието на съвременните технологии, масовостта на персоналните компютри, въвеждането на големите дигитални принтери направиха отпечатването на книга един сравнително лесен и относително евтин процес.
Искам още в началото да внеса едно уточнение – между отпечатване и издаване на книга има много голяма разлика. Повечето хора си представят процеса по следния начин – „Имам тук едни произведения (най-често стихотворения, към 80-100), подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите някое голямо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведенията. Е, добре де... пооправете там запетайките, че не ги научих тия неща”.
Това не е книга. Това е обикновен книжен архив. Особено ако се подлъжете по линията – „Той тука един приятел ще ми направи предпечата и ще потърсим някоя евтина печатница”.
За такива книги се е наложил терминът „Самиздат”. Много рядко подобни начинания имат успех извън ограничената приятелско-роднинска среда. И точно техните автори са основни поддръжници на тезата – „български книги не се купуват”.
Книгата е търговски продукт. Това схващане беше разрушавано през годините на социализма. Реализацията на книгата, както и полагащите се хонорари, не бяха на базата на пазарните закони. Това доведе до силно изкривяване на понятията и постоянното очакване на дотации от страна на държавата и/или неправителствени организации. Тепърва, малко по малко, най-вече под въздействието на неумолимите закони на търсенето и предлагането, този начин на мислене бавно се променя.
Издаването на една книга е сложен процес, включващ отговори на въпросите:
1. Какво искам да кажа с тази книга на читателите?
2. С кои произведения мога да направя това?
3. Към кои читатели е насочена тази книга?
4. Как да стигне тя до тях?
Отговорите на тези въпроси са дело на общата работа между автор и издател. Издателите обикновено са по-опитни, познават пазара и могат да преценят какви са шансовете на една книга – затова е полезно един автор, особено начинаещ, да се вслушва в тях. От друга страна, авторът е създател на продукта, който ще се продава и именно неговият талант ще осигури продаваемостта на книгата.
Как все пак да издадем книга?
Известна шотландска рецепта за печен заек започва така: „Първо уловете един заек...”.
Първо подгответе произведенията си. Наберете ги в WORD, форматирайте ги, за да са удобни за четене, изчистете, доколкото Ви е възможно, правописните и граматически грешки.
Постарайте се да си отговорите на горните въпроси и се подгответе за среща с първия си читател – ИЗДАТЕЛЯ.
Прочетена от 11073
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.