"Мечтите искат много труд"
Започвам серия колонки, които имат за цел да ви покажат как да станете автор, който ще издаде повече от една книга и да я продава успешно, а не да я раздава на приятели и роднини.
Започвам с няколко основни положения:
1. Приемете, че това е работа. Вярно не е на пълен работен ден (поне за повечето), не е толкова добре платена, но всичко останало е като на всяка друга работа – иска се отговорно отношение. Иска се спазване на срокове, качество, участия и всякакви други неща. Ако представата Ви за писателстването е да стоите вкъщи и да пишете, а някой някъде да ви прави известен – това не е за вас.
2. Смирете ЕГО-то си. На никой издател не му пука колко сте талантлив, а колкото сте продаваем. Няма как да станете продаваем, ако постоянно се оплаквате от всичко – как не ви разбират, как не ви оценяват, колко е зле пазара в България, какви чалгари са хората и как не четат. Нито един издател няма да работи с такъв автор – всички са наясно, че ще имат насреща едни непрекъснати оплаквания, а не свършена работа.
3. Поставете навсякъде информация за Вас. Първото, което прави един издател, а и един читател, е да потърси информация за Вас в Гугъл. Ако няма нищо, интересът не е висок. Правете разлика между Фейсбук и Гугъл. Във Фейсбук имате интерактивна връзка за лесна комуникация, но от друга страна Гугъл почти не индексира това съдържание. Информацията за Вас трябва да бъде поставена на различни места, където Гугъл обича да ходи – в G+ като за начало.
4. Комуникирайте! Комуникирайте постоянно, на всички възможни места и по всички начини – фейсбук, форуми, чатове, групи… Колкото повече хора са чували за вас, толкова повече продажби ще имате. Но комуникирайте позитивно и компетентно. Постинги от типа „Тия педали от журито, пак са оценили само…" ви режат много, много от бъдещето.
5. Вярвайте си! Принципно, най-много си вярват графоманите. Всичко, което са написали, според тях е световен шедьовър. „С мен започва българската литература“ ми обясняваше един такъв на чашка. И след като гаврътна поредната водка тъжно довърши – „За жалост и с мен ще свърши“. Талантливите автори не си вярват. Обикновено те са чели много, могат да направят сравнение с останалите и все и си мислят – кой ли ще ме чете мен, като има Пушкин (примерно).
6. Бъдете оригинален! Масово авторите прочитат 4-5 западни книжки, основно американски и после пишат книга по тях. На такива книги на втора страница вече мога да кажа със сигурност какво точно са чели авторите и че такава книга не е интересна за никого. Всички, които са пробили успешно последно време, са написали оригинална книга, неизлизала досега на пазара. (Включително и 50 нюанса).
7. Не се надявайте някой да ви свърши работата! Повечето автори са доста мързеливи за нещата извън писането. Повечето чакат някой да свърши нещата заради тях и затова битуват легендите – „То това е работа на литературните агенти, издателствата и тнт“.
Тук е време да обясня основната част на тоя бизнес – защо издателствата търсят известни автори?
Налагането на едно име е много бавен процес. В момента в България, във всички шоу бизнеси, няма начин за бързо налагане на име, независимо от вложените средства. В книгоиздаването това е много ярко изразено. Известната максима - "Пет години работиш за името си, после то работи за теб" продължава да е вярна. Примерите като Августин Господинов, Емил Конрад, Константин Трендафилов и други, само потвърждават това. Пишете, публикувайте в нета, участвайте в конкурси, изобщо правете всичко възможно, за да ви забележат.
Второ – основните притеснения на издателството са доколко авторът ще издържи тежкия процес на редактиране, представяне, турнета и всички останали неща, които следват една книга. Ние лично сме имали доста разочарования в този процес – професионалното издаване не е за всеки, повечето наистина само предпочитат тихо да си пишат.
Трето – влагането на средства. Принципно парите за реклама не са някакви дошли от някъде пари, а са до 6% от коричната цена. За нови автори се отделя максимум 10%, което е ужасно много. Както виждате, тези пари силно зависят от продажбите. Каква реклама да направите на съвсем неизвестен автор, който трудно би продал 300 бройки. При 10 лв книга, това са 6 ст на книга, при продаден 300 тираж това са 180 лв. За кое по-напред?
Естествено, издателството може да се бръкне в джоба и да инвестира собствени пари в рекламата, не очаквайки възвращаемост от тази книга, а от следващите. Тук точно идва проблемът с „лоялноста“ на авторите. Законите в България не позволяват сключване на дългосрочни договори, всеки се сключва само за определена книга. В Америка, където законите са различни, се говори за минимум 7 годишен период на обща работа и написване на определен брой книги. Тук това е неприложимо и повечето автори като са се видели малко по-известни решават, че не дължат нищо и ще отидат там, където предлагат по-добри условия.
Имали сме подобни примери, обикновено накрая не става нищо, но това води до нежелание в издателствата да инвестират в неизвестни автори.
Прочетена от 925
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.