Нови български книги

Смятате ли, че използването на прототипи в образите и истории от истинския живот помагат в пресъздаването на литературните произведения?Да, доста от моите разкази са вдъхновени от истински хора изпаднали в проблемни ситуации. За съжаление, повечето са с трагична съдба. Работата ми като лекар ме прави свидетел на много човешки драми, но и на доброта и съпричастност към страдащите. Единствените смешни истории, които пиша, са от моето детство, защото бях много палаво дете и изключително голямо изпитание за търпението на родителите ми.
Казвам се Леонида Дончева. Името си  дължа на моята майка, която го е измислила и то има гръцки, а не руски произход и означава „лъвица“. Родена съм в сърцето на розовата долина – Казанлък - градът на розите, на Тракийските царе и на Чудомир. От  30 години живея в град Стара Загора. По професия съм общопрактикуващ лекар. Зодия Риби съм и може би това определя моята голяма любов към морето, което присъства в много от моите произведения. Когато бях малка, майка ми често ми казваше, че летя в облаците. Живеех в една приказка, която си сътворявах сама и си измислях различни сценарии и герои. Детството ми беше нещо като Алиса в страната на чудесата. По-късно започвах да записвам тези истории на белия лист под формата на стихове и разкази. Моята учителка по литература ме поощри в това начинание и ми каза, че имам талант и трябва да го развивам. Писала съм през целия си съзнателен живот, а тогава, когато бях най-тъжна,  изплаквах цялата си болка в рими. Книгите са нещо, което обожавам. Това е един мост, по който се пренасях в непознати  и приказни светове. Участвала съм и съм печелила различни литературни конкурси. Имам публикувани стихове и разкази в списание „Родна реч“, както и  номинации в литературни конкурси-„Йордан Йовков“„Албена“,“Мостове“,“Само ако знаех“ и конкурси на Фондация Буквите. Имам включени произведения в Алманасите Поезия и Проза 2023 на Буквите и особено щастлива съм от спечелването на Литературната награда на името на поетесата Бианка Габровска 2023г, която е била моя колежка. Аз всъщност съм един непоправим оптимист, който много често изпада в депресии при сблъсъка с реалността. Но след това ставам и продължавам напред. По-късно, за да се приземя малко реших да следвам медицина и да потъна в дълбоките дебри на материята. Но въпреки натовареното си ежедневие, продължавах да си записвам стихове на листчета и рецепти, които намирах по-късно в учебниците си по медицина. Всички тези стихове, стояха дълги години в забвение, докато не реших в началото на 2023г. да ги издам в стихосбирка. Нарекох я „Карма“, тъй като вече бях прочела доста книги по Езотерика, Психология, Астрология, Нумерология, Антропософия и всички тези знания оказаха влияние на моето творчество. Все повече разбирах, че ние сме само гости на тази Земя и че всичко, което ни се случва тук, не е случайно! Ние пристигаме с мисия на този свят и когато  следваме повелите на духа си, душата ни ликува. А моята душа ликуваше всеки път, когато сядах да пиша пред белия лист. И все повече ставах проводник на мисли, които сякаш извираха отнякъде и се изливаха в главата ми. В моите произведения присъства темата за вечната борба между Доброто и Злото, вината и прошката. Кармичните закони понякога преобръщат съдби и животи, без да разбираме, че всъщност причините за това са заровени дълбоко в нашето минало. Когато направим анализ на живота си, разбираме, че материалните неща са преходни, а важните са духовните добродетели. В моите разкази са застъпени много реални исторически факти, както  и някои лични преживявания, преплетени  с мистика и фантазия. Има пътуване в миналото и в бъдещето, пророчески сънища, регресии, съдбовни знаци и низ от чудеса, които ни заобикалят. И в тази смесица от емоции винаги присъства най-важната духовна добродетел - Любовта! Във втората си книга съм събрала разкази, в които сюжетът е в много широк исторически и географски диапазон. Като се започне от връщане назад в миналото чак до Далечната Изгубена Атлантида, после се преминава през Средновековието и Великата инквизиция, при което невинно момиче е обявено за вещица и осъдено на изгаряне на клада. Следват поредица от събития и съдби с неочаквани обрати и изненадващ финал, за да се  стигне до Бъдещето, в което главен герой е биороботът Анди. Това е един невероятен круиз, в който всъщност читателя преминава през съдбите на различни герои. Предстои ви  едно вълнуващо пътешествие през времето, където всеки да намери онази изгубена част от себе си, за да стане истински щастлив! Чудесата са навсякъде около нас. Просто трябва да имаме очи да ги видим и сърце да ги разберем!  
Катрин Федина е автор за пример! Тя е най-успешния автор от Есенния сезон.И това е не само защото е красива и талантлива, а най-вече защото се отнасяше сериозно към работата, изпълняваше всички указания, сама измисляше рекламни постове, рекламираше къде ли не.И резултатът не закъсня – страницата и от лятото досега набра към 3000 фена, а премиерите бяха в претъпкани зали. Но не разбирайте, че е натъпкала заличка с 30-40 места.В Сливен бяхме наели камерната зала в Белия театър. Там се събраха над 160 човека (повечето правостоящи), а разпоредителките престанаха да пускат хора в театъра.В Бургас и София беше същото.Катрин има талант и възможности да стане автор от нивото на Мария Лалева и аз ще дам всичко от себе си, за да постигнем това.Освен всичко, с Катрин се работи много лесно. Тя не се мъчи да опровергае всяка дума, а слуша, размишлява, често връща по-добри идеи.Следете за това момиче! Има за какво!
Празникът на любовта е един ден в годината, но романтиката постоянно присъства в сърцата и душите на хората. Именно тя е онзи катализатор, който събужда по някоя и друга литературна муза и изважда от всеки такива емоции, които той сам не е предполагал, че съществуват. Такова беше и днешното събитие. Истински празник на любовната поезия и проза. В културен дом „Средец“ се състоя премиерата на Алманах „Романтика“ 2023 г. на фондация „Буквите“. На събитието присъстваха голяма част от авторите, чиито произведения са поместени в книгата, техните роднини и приятели. Някои от тях разказаха за себе си, други прочетоха част от произведенията си пред публиката.
„Ръце“ е като хорото на мегдана – с гиздав изказ и увлекателни сюжети, с шарени личности и неочаквани обстоятелства, невероятна - точно като нестинарка. Тя говори за живота, обрамчен от любов към работата, към майсторлъка в занаята, към мистичното в дарбата, от любов към самото творене. С автентичен глас Ал Тъна разказва за хората и за благостта на техните ръце, от които излизат шедьоври. Думите ѝ, сякаш от везана моминска пазва, разказват за майсторлъка на строителите и умението на ковача, за честта на воденичаря и глупостта на иманяра, за обичта на овчаря и верността кучето, за надеждата и отговорността на бабуването, за абаджиите и терличарите, за дърводелците и сапунджиите, за занаятите, които днес почти не съществуват. „Ръце“ е наниз от майстори-жълтици, броеница на старото занаятчийство и камбанария на българщината. Тя е посока, извън времето и пространството, от която лъха топлината на корените и запалва огън в сърцето.
Всяка сутрин един наперен врабец подскача пред прозореца ми и с невъздържано любопитство попива и най-малките подробности от скромния интериор.  Колко ли още домове посещава по време на неуморните си целогодишни обиколки? А какво ли би разказал, ако можеше да говори?  Всъщност, каквото и да си мислиш, врабчетата не са лишени от дар слово. Веднъж в живота си човек чува думи, които преобръщат представата му за света – моят прелом дойде предрешен като врабец.  Записах историите му за обичта и доброто, уважението и малките жестове, силата на семейството и мъдростта на годините, защото птичето каца на рамото само веднъж, а ти може и да си го пропуснал. 
Какво е кръговрат? А какво е кръговратът на живота? А какво е кръговратът на живота през моя поглед?  Той е низ от повратности, от контрастиращи си взаимно събития, които ни карат да изпитваме емоции, водещи до крайности. Понякога ще сме завладени не просто от тъга, а от жестока скръб. Друг път сме щастливи, чак изпадаме в екстаз. Понякога сме наранени, а друг път ние сме тези, които нараняват. А понякога нищо не е такова, каквото изглежда. Потопете се в дебютната ми стихосбирка "Кръговрат" и изживейте всяка строфа, всеки ред, всяка дума. 
Не е вярно, че единственото, което имаме, е себе си. Всички разполагаме с алтернативно, неосъществено аз, което върви рамо до рамо с нас. Правим ли се, че не го виждаме? Или го каним за разговор на четири очи? Кои щяхме да сме днес, ако бяхме избирали различно? В „Жената, която не бях“ възможното и невъзможното многократно се пресичат, за да накарат читателя да постави под съмнение представите си за света и за собственото си аз. Точно това правят и героите в книгата. Попадат в ситуации, които разклащат устоите им, променят убежденията им и отварят нови пътища. Развръзките идват след битките им със себе си, поемането на отговорност, но и приемането на капризите на слепия случай. „Жената, която не бях“ е книга за силата на неосъщественото, защото само то има потенциала да се реализира по всевъзможни начини. 
Имало едно време... Един свят без принцове и принцеси.Колко мъка можем да поберем? Има ли мерило за болката? Дали истинската и чиста любов е разковниче за щастие?Проследи приказката на едно излекувано сърце, събрало в себе си и ужаса на самотата и страстта на любовта. Едно сърце опитало от горчивината на живота и събрало сили отново да усеща сладостта.Върви заедно с него нагоре - от дъното... до небето. Ако откриеш себе си по пътя, бъди спокоен, приказката има щастлив край!(Приликата с действителни лица и събития не е съвсем случайна)
Казвам се Татяна Николова. Може би вече ме познавате от първата ми стихосбирка „Люляци в мъглата”. Щом държите в ръка втората ми книга „Шарена”, вероятно сте един мечтател, който трепетно желае да се докосне до добротата и щастието, които доста често липсват около нас. Такава съм и аз – безумна мечтателка. Мечтая за един по–добър свят, пълен с любов. Любовта е първото нещо, което ще ви прегърне, щом отворите книгата. В моето сърце има обич за всички вас, извираща от редовете на стиховете ми.Щастлива съм! Щастлива съм, че пиша! Щастлива съм, че докоснах с думите си хиляди хора. Надявам се, че ще докосна и вашата душа. Живея на брега на река Дунав, в малкия и китен град Видин. Спокойно и тихо кътче от рая. Може би това вълшебно място има своята роля в раждането на моето вдъхновение. Знам ли…. Но това, в което съм сигурна е, че ще ви пренеса в един различен и нов свят. Свят, който душата ви познава, но в реалността почти не го открива. Приятен полет с „Шарена”!Заповядайте в групата и страницата ми „Душата ми в рими – Татяна Николова - стихотворения” във Фейсбук.
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:“Сега ще продължаваш да живеешу всеки – вляла капка доброта,тъй както само ти умееш -като комета, прелетяла край света.”
Тя трябваше да е мъртва. Но оцеля!Люба Добрева е ловец на магически реликви в столицата на търговията с магически предмети на Балканите – Варна. Подреденият ѝ свят се разпада, когато екипът ѝ е нападнат със забранено магическо оръжие. Търсейки виновника и начин да се отърве от магия, която бавно я убива, тя се запознава с обаятелния и потаен Филип Михайлов
Разказите невинаги описват нечии истински случки или собствени преживявания.Често те са плод на авторска фантазия, а може би копнеж за сбъдване на нещо пропуснато в живота ни или просто съвкупност от случайно дочути истории.Така създадени, те замислят, карат читателя да гадае, да въздиша или мечтае…
Високо, високо в планиата, там където ветровете се събирали и танцували своя танц, имало много камъчета. Всяко от тях се блъскало в другите и искало първо да бъде на върха, защото… Все си мислело, че така ще стигне небето, ще докосне през деня слънцето и ще хване през нощта някоя звезда, но… Мястото било прекалено малко, а камъчетата много… Тогава то въздишало силно, търкаляло се ту бързо, ту бавно надолу и се удряло в огромни скали, в някакви треви, в храсти или в дървета… Накрая стигало долу в най-ниското, спирало се и… Там започвало да разказва какво е преживяло, какво е видяло, какво е чуло… Така се раждали приказки и се криели наоколо. Ако някое дете успее да ги намери, камъчето било много щастливо…
Лети на воля!Извисявай се като орел,но не гледай другите от високо.Стани цвете, раздавай красота, но не свеждай глава,нито превивай стебло.Бъди пеперуда, опознавай света,но никога не се свивай в пашкул,нито пък се превръщай в гъсеница.Знам, пълзиш ли, все някога ще стигнеш там,закъдето си се запътил,но си е друго да размахваш криле ида покоряваш върхове…Всъщност, бъди такъв, какъвто си,но не преставай да се движиш,да мечтаеш и да превръщаш мечтите си в полет.
Искрено се надявам, че читателите на дипломната ми работа няма да се задоволят само с увода, за да вникнат в тематиката. Ако го направят, ще се лишат от удоволствието да се запознаят с една уникална личност. В течение на повече от половин век тя влага енергия, амбиция и знания, за да се превърне в символ на неограничените възможности за жената в съвременния свят.Предполагам, че прочитайки заглавието, очаквате дипломната ми работа да е посветена изцяло на американската политичка Даян Файнстайн. Това е така донякъде. Постарал съм се да направя паралел с аналогични проблеми в нашата страна.Изложението в дипломната ми работа е разделено на седем взаимносвързани части. Те са едновременно независими една от друга, но и оформящи общия смисъл на текста. Постарал съм се да не повтарям информация от една глава в друга, а когато това е било необходимо, само съм я маркирал с две-три изречения.
Във всека околия има мома коя всички хора я признават за най-хубавата, а майките ни свилени дрехи й тъкат. На такава мома лазаркините пеят песни за възхвала на красотата и чистотата на сърцето й. А пък оная мома, дето мислех за нея в тоя миг, имаше блясък в очите, където никъде другаде не можеше да се срещне. Не го видех в огъня на ни една пукнала пушка, в жаркото на ни един изгрев. А аленото по устните й никоя бликнала кръв от войнишките тела не можеше да задмине по цвет. Такава знатна мома огласяше целата околия с песента си. Възпяваше тя изгубеното момково юначество и сълзи редеше, та пълнеше с тех бунарите.
След дълги перипетии и опасни приключения Марк най-после намира Лена, но тя страда от загуба на паметта и няма никакви спомени както за него, така и за представящия се за неин годеник Джефри Нийлс. Джефри използва липсата на спомени у Лена, за да я накара да му помогне в изработването на антиматерия, използването на която би могла да унищожи както Земята, така и съществуващата в паралелна реалност Леория. Себастиан и Фреди се съюзяват с боговете на викейци, архейци и други врагове на Фретания и заедно с тях се опитват да превземат   Лутеция,   фретанската   столица,   за   да   спрат   Джефри   и   да   предотвратят унищожаването на техните два свята. С хитрост и умения успяват да стигнат до двореца, но твърде късно. Джефри успява да използва добитата антиматерия и да създаде черна дупка,заплашваща да погълне и Земята, и Леория. По всичко изглежда, че  това е краят и няма изход...   
Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория. За трета година издаваме Алманах „Нова българска литература Романтика“, в който са включени произведения на любовна тема. 52 автори на 356 страници. В Алманаха са включени и най-добрите произведения от Национална литературна награда „Бианка Габровска“ 2020 
Народният инструмент тамбура, някога назоваван „булгария“, „дрънка“ и др. е разпространен в почти всички краища на България.Особена популярност е добил той в Югозападна България (Пиринския край), където битува мнението, че някога е нямало къща без тамбура.Валери Димчев е роден през 1963 г. в гр. Благоевград. Започва да свири на тамбура от 10 годишна възраст. Завършва НУФИ „Широка лъка“ и АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив.Понастоящем е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси