Запознах се с Адриан Лазаровски съвсем случайно. Прочетох в списание Фентъзи Фактор „Гостоприемникът“ и разказът толкова ме порази с живата си, оголена и негримирана проза, че реших да драсна два реда на писателя и да го поздравя. Отговорът беше мигновен и изненадващ – ако добре си спомням гласеше „Ти си една от малкото, които мислят така.“ За мен това е едно от най-важните предимства на Адриан – дори тогава, години преди да излезе „За писането“ на Кинг, той вече се беше заклел да не казва „възнаграждение“, когато има предвид „бакшиш“, и е излишно да споменавам че дори не би се замислил преди да каже „Джон спря да се изсере“*
Петър Бурлак-Вълканов е потомък на български преселници в Бесарабия.
Роден на 18 януари 1939 г. в с. Бабата (Островное), Одеска област, Украйна. Завършва Педагогически институт в гр. Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова.
Дебютира в Кишинев през 1967 г. със стихосбирката "Моя южна равнина".
В нейния предговор Андрей Германов пише: "Бих нарекъл тази книга необикновена..., защото тя е първата книга стихове, написана и издадена на български език от първия поет на бесарабските българи".
Първоначално сърцето ми се сви от копнеж и страх: мечтаех си да пиша за лириката на Евтим Евтимов, но ме мъчеше и страх - как да се докосна до нещо, тъй познато, възпявано и необятно като любовта. Поезията му е като готическа сграда, очарова с изящните си линии и с невъзможността да бъде сравнена с нищо друго, а във всеки нейн стих темата за любовта нашепва и гали сетивата.
Освен с непресторената си искреност, тя се отличава и с още нещо - твърде често главният персонаж - влюбеният човек - е изобразен в мигове на слабост и самота; отърсил се от опорите, или оковите на делничното, от тривиалните ориентири за добро и зло, понесъл се на крилете на чувствата. Като добър вълшебник, авторът предоставя само нему шанса да постигне земния рай. Наистина, прегърнали страстта, или “паднали в поглед”, героите му добиват сили и намират себе си, пък било и върху разпятието. Тази леко необичайна метаморфоза на слабия в силен е предадена нежно, със симпатия и фин хумор.
“Не мисля, че светът ще помогне на България, но България ще помогне на света”
Карл Фредерик Гилдей е от онези търсещи хора, които не могат да си позволят застой, не могат да спрат и се изправят пред предизвикателството. Споделя, че е щастлив, че е бил в България в моменти, когато се е градяла историята. И е бил не просто очевидец, а пряк участник в събитията. Преподавал е шведски език през учебната 1989/1990г. и през 1996/1997г. в СУ „Св. Кл. Охридски”, във време, „когато беше на крачка от въстание”, разказва Карл и е благодарен на съдбата, че му е дала този шанс.
Група ЕПИЗОД е група с 20 годишна популярност и присъствие на българската рок-сцена. Музиката им е известна по целия свят с българското си звучене и радва душите на всички българи, независимо от пол, възраст и музикални пристрастия... Дръзки и патриотични, ЕПИЗОД имат многобройна и вярна публика. И няма как да е другояче, защото за 20 години творческа дейност успяха да намерят магическата формула и да обединят в едно рок музика, класическа поезия и църковнославянска музика. Намирам соло-китариста на групата, Драгомир Драганов в студиото на ЕПИЗОД потънал в работа и...музика.
Асен Сираков - писател, журналист, общественик. Всъщност нуждае ли се от представяне човекът, когото слушахме редовно в "12 плюс пляс".
Музата си е муза. Голям кеф е, когато дойде и трябва да бъде издоена до капка! Доброто произведение е 20% муза, 40% професионализъм и 40% труд.
Няма да се предам, ще се опитам да анализирам къде и в какво съм се издънил. Трудно се напипва читателската струна, но добрият писател трябва да умее да отгатне защо и как е успял или не е успял и, ако е успял, да напише още. Това с “останах неразбран”, “историята един ден ще каже”, “българинът не чете”, “хората нямат пари”, “много се опростачи страната” и пр. са вятър и мъгла и доста изтъркано оправдание за липса на интерес към дадено творчество.
Проф. Джо Фриджиери /р. 1946г./ е един от най-известните писатели в Малта и интелектуалец с широки изяви в цяла Европа.
Професор по философия, защитил докторати в Милано и Оксфорд, Декан на философския факултет в Университета в Малта. Известен поет, драматург и театрален режисьор. Между неговите публикации са три книги, разглеждащи английския философ Дж. Аустин, три стихосбирки, три сборника разкази, няколко пиеси, както и първата история на философията на малтийски език.
Носител е на няколко литературни награди, включително три пъти на Националната литературна награда на Малта за 1993, 1999 и 2003 г.
Един от най-четените поети в Малта, автор на няколко стихосбирки и на множество текстове на популярни песни.
Сборникът „Разкази за нашето време”, е преведен на английски, френски, немски и италиански и представен с успех в редица европейски страни.
Кнут Йодегорд е един от най-известните съвремени норвежки поети. Автор е на около десет книги с поезия и множество преводи. Носител на много награди, той пътува между Исландия и Норвегия. През 1992г. става католик и творчеството му поема нова посока.
Кнут Йодегорд е основател и почетен председател на Международния фестивал в Бьорсон в Норвегия. Един ежедневник в Осло пише следното за Кнут Йодегорд: „Норвегия си няма придворен поет. Но Нoрвегия има поет от европейски мащаб в лицето на Кнут Йодегорд...”
Но, ако оставим този официален тон и тези официални данни, от личния си контакт с него, мога да допълня – Кнут е един много жизнен, с особен чар човек, много креативен и с невероятно чувство за хумор. Сякаш е роден с усмивката си и със слънчевото си присъствие, независимо че е от северна страна, със странна жизненост в сините си очи и с много топлина в жестовете.