Разказвачи на книги

Свят, безкрайно далечен, прашно притихнал, но така привличащо прекрасен... Свят на борба, свят на съдбовен избор, свят, обагрен с алена горчивина, но и с надежда за спасение... Свят, преплел добротата и красотата, тъгата и болката, страданието и смирение, греха и изкуплението, смъртта и вечността... Йовковият свят... Изтъкан от  онази магична приказност, в която се случват чудеса, в която любовта пребъдва и след видимото, и след края на битието. Там, където свободната душа чертае безкрайните пътища на порива, там, където времето спира, омаяно от дивата красота на девойките... Там, където всичко е различно, където добротата лекува, където краят на живота е начало на спасението...
Който не е прочел романа на Андрея Илиев "По дирите на Никола Гешев"/С.Монт,2019/никога няма да е съпреживял атмосферата на оная втора половина на септември 1944 ,за която тридесет години се пише банално, непълно и неточно.Този роман не е черно бяло щтрак Марийке години тиражирано от пишман антикомунисти или от още по пишман нищо ново ненаучили ,а старото избледняло от склероза неудачници. Андрея Илиев поднася широкомащабна многоцветна палитра от събития,лица у съдби, ненатрапчиво проникващи дълбоко в съзнанието и сърцето.
И тази година август ми напомня на гореща, мързелива събота, протягаща се безметежно в застиналото време. В последните му дни обаче вместо да синхронизирам пулса си с бавното туптене на напечения асфалт и да премрежвам поглед в пълен покой, аз изживявам десетки съдби. Романите на Катерина Хапсали – „Сливовиц“ и „Гръцко кафе“ улавят ръцете ми и ме повеждат из криволичещите пътеки на истории, които ми се струват едновременно прости, близки и човешки, и магично-митологични.
Аз съм като всеки читател на 21-ви век – преди да започна нещо, каквото и да било, първо го проверявам в интернет пространството дали си струва.Това важи за всичко – хора, книги, дрехи и прочие. Така се лутах известно време в широко популярната фейсбук страница – „Какво четеш...”. Там се доверих на експертното мнение на различни по пол и възраст читатели, които определиха въпросната книга като „живототрансформираща”. Еее, как да устои човек на такова прилагателно – притегателно.  Без много размишления се хвърлям в дебрите на читанка.инфо, където откривам повестта на Херман Хесе – „Сидхарта”. 
Матилда, Големият добър великан, Вещицата – бързо се разпознават героите на Роалд Дал – един творец  не по-малко известен и с разказите си с неочакван край. Шпионин, боен пилот, изследовател на историята на шоколада, изобретател в сферата на медицината, Дал се сочи като   Разказвач № 1 в света.       Лесно се разпознава невероятната му дарба да пресъздава всевъзможни истории и в книгата му „Момчето пораства. Приключения в Африка“
Може би всеки смята, че живота не е достатъчно благосклонен към него, но потопявайки се в сюжета разбираш, че нещата са можели да са и по-трудни. Осъзнаваш, че борбата е част от живота, че пътят не е равен и трябва да подбираш какво да носиш със себе си, за да оцелееш. Или просто, за да намериш сили да продължиш. И че всичко, което ти се случва те изгражда като личност. 
Дюроа е млад, красив и амбициозен мъж, който от обикновен журналист се издига и заема много висока обществена позиция. Парите и властта са базисните две неща, върху които гради живота си. Обсебен от материализма, става безчувствен и негоден за любов. Жените използва като средство за постигане на целта, без да се замисли за последиците от постъпките си върху женската им гордост и психика. Превърнал се е в същински егоцентрик. Факт е, че никоя жена не успява да събуди любовта му, за да му напомни за смисъла и истинските неща в живота.
Прочетох “Война и мир” и се гордея с това. Светът на Толстой, в който безуспешно се бях опитвала да вляза три или четири пъти, вече е и мое владение.
„ Отклонение „ на Блага Димитрова-един поетичен роман за женската душа, роман в който да бъдеш е по-важно, отколкото да бързаш, „бъденето”  е надмогнало  бързащата активност. Сюжетът е изчистен, един мъж, целеустремен, поставен като страничен наблюдател, отразяващ случването на женствеността, разцъфтяването на женската душевност, разказана в един  дневник. Позволено му е да надникне в тъмната тайна на ирационалното, на него, безупречният, правилен, разумен, съвършен оратор…Едно отклонение му открива и пътят към нещо различно, към самопознание, близост и свързаност, отклонение, което дава смисъл. 
Алън Силитоу е английски поет и белетрист.Роден е през 1928г. в Нотингам.Отрасъл в работническо семейство,едва четиринадесет годишен и опитва някоя и друга професия- шлосерство,стругарство,работи главно към велосипеден завод.По-късно е повикан в армията,зачислен в авиационните части на колониалните войсни и изпратен  в Малая.Служи като радист.По време на военна служба,заболява от туберкулоза.Две години прекарва в болница,много чете и пише стихове.Получава пенсия по инвалидност,заминава в Южна Франция,сетне се  заселва на испанския остров Майорка.
Заради нежеланието на сина ми да чете книжки се наложи да му стана партньор в „досадното нещо“. Бях избрала книга от извънучебния списък, която моя приятелка ми препоръча. Това впоследствие за моя радост се оказа поредица от книги -  „Дневникът на един дръндьо“ на писателя Джеф Кини.  Казвам за радост, защото знаех, че след като свърши с едната книга, синът ми ще хване втората вместо да се върне към ежедневието с електронни игри. Как книжката преобрази непокорния ми тийнейджър в любознателно четящо дете? Да ви кажа честно и аз не усетих прехода.
Питам се какво ли още може да се каже за поредицата „Песен за огън и лед“, което вече да не е казано, написано и повторено хиляди пъти от милионите фенове по света. Същевременно не проумявам как още толкова много неща остават неизказани. И няма как да е другояче - древният свят, създаден от автора Джордж Реймънд Ричард Мартин е толкова богат и необятен, че един прочит на книгите е далеч от достатъчен, за да опознаеш героите в пълнотата, която заслужават. Всеки истински  почитател на фентъзито е прекарал часове в размисли и разговори за любимите книги само за да разбере, че е пропуснал десетки малки детайли от историята. Малки, но имащи заряда да променят коренно възприятието за даден персонаж. 
Селищният очерк „Не пресъхвай, Изворче!”, носещ заглавие с послание за бъдеще на едно древно селище, пълно с живот през годините, разказва със своя голям обем интересни и значими за поколенията сведения за свидното гнездо на писателката Димка Буюклийска.      Книгата е жанрово богата. Освен документална, историческа, хронологическа, есеистична и художествена проза, родословни дървета на много фамилии, факсимилета от документи и снимки, тя съдържа авторски стихове и творби в мерена и немерена реч от други творци.
Книгата на Руска Дойчева „Поговорки, пословици и общовалидни фрази” е труд, достоен за уважение. Всеки труд заслужава нужното признание, отговорност и респект. Иде реч за друго – от десет години ден по ден тя е събирала упорито и всеотдайно поговорки, пословици, общовалидни изрази и фрази. С постоянство и вяра в доброто начало у човека тази жена страница по страница е издирила и записала думите на българина, неговите изконни мъдрости, за да ги даде на сегашното поколение от всички възрасти да се знае и помни словото преминало през годините. Интересното в тази непретенциозна книжица е и това, че госпожа Дойчева не се е ограничила само в поговорките и пословиците. Тук намират място и общовалидни изрази и фрази, които се употребяват до днес в разговорния език, а в някои случаи наподобяват интересни метафори.
 Едно шестгодишно дете трудно може да проумее, защо майка й, облякла най-хубавата си рокля, която има, и официалните обувки с токчета от крокодилска кожа, лъкатуши през коловозите от засъхнала кал и не се обръща да  помаха за сбогом. Страница след страница остава да виси въпросът, кое кара една жена  да изостави децата си и дома и да тръгне... на никъде.С вълнуващ и образен  език Оуенс щрих след щрих напластява причините за съдбата , сполетяла този дом. След майката  се разбягват  двамата братя и сестрите на Кая. Останала сама с бащата пияница, тя дълго време си внушава, че все пак са семейство и  се грижи за къщата от мочурището. Докато накрая  той също изчезва. Ветеран инвалид от Гражданската война в Америка, бащата на Кая Джейк така и не намира сили да признае своя провал пред семейството, което знае само две негови състояния – да пие и да крещи.
Класическият герой на Ремарк, с чието ярко присъствие са пропити всички негови произведения, е прозорлив и разочарован, чувствителен, но дистанциран, пораснал и остарял твърде рано, но все още умеещ да проявява кураж и да изпитва емоции. С приятели по жанр сме си говорили, че в повечето романи на автора един и същи човек, в различни фази от живота си, среща различна жена в различна ситуация, и споделя с нея наситен времеви отрязък и дъното на много бутилки с различно съдържание. В „Искрица живот“ обаче няма кирш и няма любов. Само героя го има – на неговата финална права, на ръба на съществуването, на границата на човешкото, събрал в шепи сърцевината на това да си още жив.
„Queen in 3D” излиза от рамките на класическата представа за автобиографична книга с дати, цитати, спомени и избрани моменти. Още с първите си страници тя пренася в напълно различна от обикновеното четене атмосфера. Носи усещането за гостуване на чаша чай в уютния хол на стар приятел, който се радва да ти покаже своите семейни албуми със снимки и понякога през смях, а друг път с въздишка, да сподели някои отдавна незасягани спомени, включително и такива, които на моменти изненадват и него самия. “Queen in 3D“ говори на „ти“.
Най-силната част, завръзката и развръзката, кулминацията се намират в началото на повествованието, в Пролог.Последните часове от живота на двама от най-великите, родени на тази земя - Христос и Левски. Страданието на невинните, безразличието на властта., подигравките и унижението. И пътят към безсмъртието... На сутринта след погребенията телата ги няма! Толкова ясни паралели и съвпадения не могат да са случайни...
Сензационното е, че покрай многото любопитни перипетии, които преживява  главния герой НР /Хенрих Петершон/ се появяват втори и трети план на повествованието. Убийството на Улоф Палме. Навремето когато прочетох за него си казах "Виж ти! И там стават такива неща..." Швеция за нас беше еталон на социалната държава, като че ли без противоречия. И изведнъж убийство на министър председателя...
Една книга с корица, която говори, която разказва. Илюстрацията  е  на Петер де Кампенер - „Портрет на изискана дама” и тази дама от корицата те държи в напрежение от първата до последната страница, които се поглъщат  буквално за дни. Тази  дама те покорява, както покорява всички около себе си.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси