Нови български книги

С какво книгата печели? Най-вече с духа си. С една дума – свежарски е. Лъха на изживяно, опознато, много добре предадено. С всичките му усещания и така написано, че четенето да е леко като дишане. Колкото и да е странно, в по-голямата си част книгата звучи мило.  Това е описание на младост, на студентски живот, на човек, който търси себе си и на неговото обкръжение. Един съвременен роман, с любовта, бита, купоните... Но какво ли се крие зад това обикновено лице? Калоян (не Захариев, а героят) има изявени заложби, които използва за интимен шпионаж, който упражнява полупрофесионално. Плаща му се нещо символично, той намира компроматите, за да ги предостави на поръчителя си или пък, когато трябва – да унищожи. Неизбежен е първият въпрос на читателя: „Що за урод трябва да си, за да си вадиш по този начин прехраната?“. Отговорът е прост: не се налага да си урод.
Всеки разказ от сборника на писателката по великолепен поетичен начин защитава идеята, че всяка любов, ако е истинска и всеотдайна, е красива, и заслужава възхищение и закрила, а не осъждане. Как затрогва образът на Яна, която в нощта срещу Еньовден тръгва да бере билки, за да излекува любимия момък, потискайки всички свои страхове, породени от народните вярвания! „Сърцето ú прегръщаше скалата и молитвата ú прелетя до всички деца на гората, разлюля всяко стръкче в тревата и докосна листата на дърветата. Водата я чу и я повтори на пръстта, камъните и спящите дървета.“ Повечето от нас знаят приказката „Аленото цвете“и са се възхищавали на преобразяващата сила на любовта, но колко чудесно, по български, е предала това Ина Крейн в своя разказ! Харесвам писателското перо на Ина Крейн – тя вдъхва живот и дава душа на всичко, което е предмет на изображение. Нейните герои са светли ангели, одухотворени, любящи до самоотричане, праведни и изчистили греха си, нежни и нуждаещи се от обич. Тази светлина в кратичките ú истории изпълва душата на читателя с оптимизъм, че все още има българи, че България въпреки всичко ще я има. Прекланям се пред таланта на тази магьосница на словото, защото тя се нарежда в редицата на най-бележитите ни сладкодумци – Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев – със сълзите и усмивките, които предизвикват нейните разкази – бисери. Хвала!
Дано да ми се случи поне още веднъж в живота да стана свидетел на такъв невероятен творчески скок, защото наистина ми се случва за първи път. Едно е да видиш как от един тийнейджър с литературни наклонности за година става писател или как неуверен, все още търсещ се автор разкрива и разгръща истинския си талант, но друго е, съвсем друго, когато автор, чийто творби и до този момент са били висока класа, излиза с нова книга, която е високо и над останалите му. Истории, пълни с вълшебства и магии, но истински човешки трагедии на най-обикновени хора. А красотата на езика е невероятна, тя е част от магията, част от вълшебството в повествованието. Петуниите присъстват в почти всички разкази, метавръзката е толкова силна, че „Къщата на петуниите" е на границата между сборник разкази и роман.
Думата, която може би най-добре описва тази поезия е „частност". Частност на словото. Частност на света. Доколкото личното слово създава личния свят. И действително, сякаш нищо не илюстрира по-добре от поезията степента, в която словото е лично и не обяснява по-добре от нея защо думите променят значението си в пространството между двама души. Думите на Ружа са само нейни. Удивително е как един толкова млад човек е успял толкова скоро да отвори спретнатите кутийки, в които възрастните подреждат и ни поднасят света, и да преподреди (или може би да разхвърля в един хипнотичен хаос) съдържанието им по свой единствен начин.
Дори да не напишем нито една книга, дори да не публикуваме през това издателство, дори да сме наясно с описаните процеси и процедури и да си имаме свои открития и техники, ще имаме една добре написана и произведена книга, която приятелски върви с нас по пътя на книгите. Можем да я прочетем веднага. Можем да я прочетем по абзаци, в зависимост какво най-много ни интересува в момента. Можем да я прочетем отзад напред. Важното е, че тя е тука, пред нас и можем да я ползваме или да я прочетем или да я четем и взимаме за пример какво да правим и какво да правим по-добре. Поздравления за този труд инж. Богданов. Отлична работа. И поздравления, на онези, които ще го четат и ще опитат да направят нещата по-добри.
На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо). И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето - това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува „глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината - Страната на розите, „земята с най-бистри реки под небето", „с житата си златни". Прекрасна е, с „гори епични", „талантливи деца", а „жените - красиви". Но и „държава с нула възможности", „дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски -
Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор. Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват  - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор , както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг.  И въпреки, че от малък е закърмен  с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.
Има нещо емблематично в това, че във време, когато светът се освобождава от своите граници, Рашел Леви ни връща към граничността. Има нещо значимо в това, че нейните стихове прекрачват свободно старите мълчания. Има нещо вълнуващо в това, че в този обратен път тя намира свой път напред, не само като съпруга на поета-бунтар Божидар Славов, но и като творец. Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са философско осмислени монолози и едновременно своеобразни реплики към политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.
Дванадесет потенциални жертви. Игра, която постоянно мени правилата си. Положението става все по-зловещо. Изход няма. Героите са отчаяни. Но се борят.Героите са колоритни: будещи симпатии и скандализиращи.Екстремални образи в екстремална ситуация. Напрегнатата фабула ще ви остави без дъх. Ужасът ще ви погълне. До поразителния съспенс.
Не зная дали Блага Димитрова така е мислила текста и посланията на романа, когато го е писала и когато през 1981 г. написаното се превръща в книгаНе претендирам и да давам отговор на омразните ми в детството въпроси от типа на „Какво е искал да каже авторът?". В ученическите си години не разбирах що за глупави и безмислени са тези въпроси. С годините намерих за себе си вътрешни причини за задаването им на учащите се. Стига да не се търси конкретен, категоричен и единствено верен отговор. Смисълът на тези упражнения, според мен, е да ни научат да си задаваме въпроси, да спираме мисълта си върху прочетеното, да почувстваме, да усетим, отворили ума и сърцето си, та да проведем диалог с текста, с героите, с автора.  И именно този свой диалог или по-скоро части от него водят мисълта ми сега.
Ако няма да се занимавате с он-лайн бизнес, не купувайте тази книга. Цялата терминология - AdSence, CPM /странно Reach е споменат набързо, но е пропуснат да бъде обяснен/ ще ви натежи и ще си кажете - абе не им е лесна работата на тия. Ако искате да научите неща от кухнята, също няма да ги намерите вътре. Но ако искате да разберете какво представлява Он-лайн бизнеса - това е един много добър пътеводител /е не е пътеводителЯТ/.
Близо час преди началото клубът беше пълен с читатели, приятели, поети, музиканти и артисти, дошли да поднесат своите поздрави, цветя, пожелания или да си вземат автограф от именитата поетеса. Матей Шопкин, Стефан Димитров, Георги Драмбозов, Венцислав Мартинов, Атанас Капралов, представители на Столична община, на различни литературни издателства, виртуални сайтове за литература и изкуство, както и много съвремени поети, почитатели на именитата българска поетеса, присъстваха в залата.
Мина вече седмица от премиерата на Антология „Приятели на Буквите", но всички ми изглежда все още сън. Това е най-лудото нещо, което съм правил, след като преди десет години, аз, обикновен компютърен инженер, основах набързо Словото и Буквите. Когато Камелия Иванова представи идеята, аз я отдадох на качествената руска водка, която пиехме. Всичко изглеждаше толкова невероятно - как така ще издадем книга с такива имена.
Списание "Смесена Китка" се издава от клуб/издателство/фондация "Буквите" и по същността си е наследник на едноименното списание, издавано преди 160 години от Петко Р. Славейков. Самото списание помества на страниците си разкази и поезия от български автори - някои по-известни, други не чак толкова. Добра инициатива! Предлага се по книжарниците, да не се излъжете да го търсите по реповете. Към списанието върви като безплатна притурка и подлистникът "Нови български романи" - 64-странично книжле, на което са отпечатани първите няколко страници на романи от български автори - някои от романите са вече издадени и по този начин се рекламират, други търсят своята реализация и се надяват да бъдат забелязани и да последват съдбата на първите. Отново одобрявам! Специално в този трети брой на списанието се набляга основно на жанрове като фантастика, фентъзи и ... хорър.
Кое е нетрадиционното в нея? Може би това, че тя е едно сериозно научно изследване, което обаче се чете на един дъх - и предназначението на този труд е да ангажира вниманието не само на научните среди, но и на масовия читател: но най-вече на онези, които се занимават с писане и преподаване на литература, както и на всеки, който иска по-добре да разбере природата - своята и на хората, с които общува. А скандалното? Отговора ще откриете сами, след като я прочетете. Това е една от книгите, които раждат полемики, размишления, преоценки. Авторът завършва своя предговор с думите на Вайнингер, че "...тая книга е най-голямата чест, която някога е оказвана на жената. И за мъжа остава само едно нравствено отношение към жената: не сексуалността и не любовта, а опитът да я разбере".     
„Опитомяване на Дявола" е голяма изненада за съвременната ни проза. Неочаквано една поетеса-бард от ранга на Светлана Йонкова се представя като завършен белетрист още с първия си роман.Многопластов и силно въздействащ, романът е четивен и динамичен. Той е достъпен за широка публика: всеки, независимо от възрастта, пола и мирогреда си, ще открие своите теми за периода от края на шейсетте години на XX век до наши дни.Основната тема е "случайното семейство" като израз на хаоса от ценности. Представители от няколко поколения са обединени около главната героиня на романа София и гласовете на нейната съвест, персонифицирани чрез Близначката и Дявола. Сред тях са бабата и нейната приятелка Сабрие, носители на нравствените устои и здравите традиции, родителите и злокобният семеен "приятел" - Полковника, сестрата Руми, съпругът Божан, синът, дъщерята и нейните мъже, детето на изпитанията Георги и галеникът Божидар - всички включени в полифоничния хор на едно злощастно семейство.
Галена е автор с утвърден стил, който се разпознава. Дори без името й да стои под тях, бих ги разпознал, както опитен търговец маркова стока. Някои поети, изявяващи се в литературните сайтове, подражават съзнателно или не на стила й. Така се появи и термина „галенизиране" на стиха. Нямаше други пожари в този ден, освен пожарите в стиховете  поетесата Галена Воротинцева.  Иначе щях да бъда изправен пред труден избор - да продължа да чета от това обсебващо удоволствие или да изпълня дълга си, почти с нежелание! Естествено, бях чел всичките и стихове един по един, на малки порции, още преди да я има  книгата. Всеки един от тях сам по себе си е завършена цялост, но комплексното им въздействие е различно. Преживяванията на лирическата са трогателни, истински и въздействащи. Но те   предизвикват не само размисли - тя поставя поставя морални казуси.
Ивет тихо разхожда из мъдростта събирала в себе си. Стиховете й сякаш с невидима четка рисуват образи, картини, те са като много-цветни платна изтъкани от най-човешки чувства. Разумно и грижливо подредени думи, които оживяват слeд прочита. Те обаче, чувствата и разума, не винаги са в синхрон, но в творбите на Ивет бият с една и съща честота на пулса. И говорят, провокират, оставят въпроси, разчупват мисълта, съмненията, посяват увереност, търсят добродетели, така необходими за оцеляване, когато усещането за предварително предначертани случвания е единственият спътник в света, запълващ се с все повече „бетонни фасади".
...Ако един писател в продължение на години е умножавал своите читатели и почитатели, ако е пунктирал през времето и през поколенията своята недвусмислено светла следа, ако мнозина го считат за учител по поезия и живот, ако е „облъчвал" с хуманистичните си идеи и послания онези, които са се докоснали до неговите строфи и прозаични страници..., то той се е превърнал със сигурност в оня дълбок слънчев кладенец, прокопан през многото времеви и душевни пластове и проверен от времето, в оня слънчев кладенец, така необходим за жадния и пообъркан в пустинята на днешния ни ден читател... Такъв поет в рускоезичната литература е роденият в бесарабското с.Ташлык, Одеска област, Кирил Ковалджи. Не съм се срещала на живо с него, вълнувала съм се само от поезията му, слушала съм възторжени отзиви от мои приятели - именити руски поети... Мислила съм си: дали тази тънка и завладяваща негова поезия не е именно такава, защото е подхранвана от неговите преплетени родови корени - български и арменски. И едните, и другите са тръгнали не от рехавата и пясъклива  почва на нации, пораснали за 200-300 години, а са укрепвали, черпейки сокове от хилядолетни култури...
Видях един различен Арбат. Някак позагубил от чара си, някак станал по-малко поетичен, по-малко руски... И тъкмо да си тръгна разочарована и изпълнена с тъга, погледът ми срещна нещо, което не мислех, че някога ще видя. Един син тролей, с огромен надпис „Синий тролейбус". И снимката на Окуджава. И обява, че всяка вечер в този тролей има концерт на бардове
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси