Нови български книги

”Като Калина” - книгата, която се чете на един дъх и те оставя без дъх

Красимир Тенев

Нямаше други пожари в този ден, освен пожарите в стиховете  поетесата Галена Воротинцева.  Иначе щях да бъда изправен пред труден избор - да продължа да чета от това обсебващо удоволствие или да изпълня дълга си, почти с нежелание! Естествено, бях чел всичките и стихове един по един, на малки порции, още преди да я има  книгата. Всеки един от тях сам по себе си е завършена цялост, но комплексното им въздействие е различно.

Преживяванията на лирическата са трогателни, истински и въздействащи. Но те   предизвикват не само размисли - тя поставя поставя морални казуси.

"И поздрав за това че си размислил!"

( "Последна гара")

Сурова вярност на дълга*" заставя нейния герой да пренебрегне любовта. Да я пожертва. Труден избор, като на война - жертва се един живот в името на друг, защото любовта е живот. Това е основната тема в книгата, любовта - изстрадана, очаквана, забранена, открадната, невъзможна, но въпреки това оцеляваща в


" един метафоричен дъжд -
   почти апокалипсис."

 

в един пети сезон - "сезонът на последнато спасение."

Поезията на Галена Воротинцева е разнообразна. Въпреки че използва само класически стих, метриката и формата често са различни. Има стихове във всички ритмични стихотворни стьпки. Богатството на речника й често я изкушава да използва най-точните, най-въздействащите думи, макар понякога за сметка на това да се жертва част от точността на римите. Все пак, асонансните рими са по-скоро рядкост, отколкото характерна черта в поезията й. Тази малък компромис е цената, която тя избира да плати за сметка на въздействащото съдържание. Приемливо е. Защото и най- виртуозната техника, и най-богатите рими, ако не докосват и вълнуват сърцето на читателя, се свеждат само до мимолетен формализъм.

Галена е автор с утвърден стил, който се разпознава. Дори без името й да стои под тях, бих ги разпознал, както опитен търговец маркова стока. Някои поети, изявяващи се в литературните сайтове, подражават съзнателно или не на стила й. Така се появи и термина „галенизиране" на стиха.

Вълненията на лирическата/авторката "заразяват", индуктират съпричастност. Думите й са проницателни, забиват се в съзнанието, защото са вдъхновени от народни песни и поговорки, а понякога от библейски мъдрости. Друг път сякаш са части от диалози с познати на читателите утвърдени, наши и световни поети.

 

„И думите се точат като вой,

напук на сто членоразделни мъдрости...

................................................

да гръмнат изведнъж като инфаркт.

Забит като със цигански пирони

увисва върху тях безспорен факт -

че смисълът е вятъра да гониш. "

( "Думите ")

 

Прави впечатление един характерен, творчески похват. В много от творбите се задава един начален мотив, в първата строфа или в първите няколко стиха, ако става дума за астрофичен стих, който после се перифразира и се трансформира в поанта, поставяйки творбата в рамка. Финалните стихове често звучат като сентенции. Ето едно такова прозрение:

                                  "При теб ще дойда с резенче луна,

                                    посипано със захар от звездите..

                                    .........................................

                                    сега ти нося резенче луна -

                                    опазих я от сладката й пита.

                                    Преглъщай страховете и греха!-

                                    човек е съден всичко да опита. "

                                                            (" Резенче луна ")

 

Галена Воротинцева е ярко явление в най-новата ни съвременна поезия. Появата й веднага беше забелязана от лирици и прозаици, критици и лаици. Интересът към нея расте лавинообразно със скоростта на епидемия. Като умел стрелец, тя безпогрешно поразява своите мишени - душите на многобройните си читатели. Но изстрелите й не убиват, а събуждат и карат душите да завибрират с най-фините си честоти.

«

                                        .............................

                                      „ да те причакам рано

                                       с една сълза - магия -

 

                                       с надеждата ще гръмна

                                       като инфаркт внезапно. "

                                                      ( "Вълнение")

За Галена Воротинцева и нейните стихове могат да се напишат книги и ще бъдат написани. Дали в близко бъдеще или в по-далечно, това и аз, като нейната героиня в "На път", не се наемам да прогнозирам с точност.

 

                                  " За утре от сега не пророкувам  -

                                     че Бог високо - гледа и мълчи. "

 

Затова  пожелавам на нейната първа стихосбирка: На добър път !

-------------------------------------------------------
*- Дебелянов (Тиха победа) "

Е-книгата "Като Калина" на Галена Воротинцева можете да закупите оттук.

Прочетена от 2378

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси