Когато започвах тази поредица не мислех, че положението е толкова зле,
Още първият коментар ме приземи, а няколкото разговора на лични ме отрезвиха напълно. Накратко - издателите на български автори са много зле и без грантове са заминали. Те не само не разбират пазара, те изобщо не знаят за него.
Защо ги е страх от премиери и други подобни събития?
Защото си нямат никаква идея кого да поканят и кой ще дойде изобщо.
А това е така, защото не са си развивали фен групи.
Защо са нужни подобни групи?
Ще започна с пример от музиката, защото там е по-ясно.
Всички помните NAPSTER, и да не го помните, в началото на века един софтуер съсипа цялата търговия с дискове и касетки.
Всички започнаха да теглят музика от нета, а лейбълите спешно се преквалифицираха в промоутъри и започнаха да организират концерти на групите си, като музиката беше реално безплатна в Тубата и на много други места. Чрез безплатната музика те набираха фенове, които после купуваха билети за концертите, чаши, тениски, сувенири и какво ли не. Мърчандайзингът е много як бизнес.
Сега се замислете къде сте го виждали това при книгите?
Точно така, при Хари Потър!
Там се започна с масовото наливане на пари в маркетинга на една книга. Започна се с легендата за безработната учителка, мина се през чакането да пуснат книгите в полунощ, към всякакви общества около Хари Потър и най-вече масово продаване на тениски, чаши и какви ли не сувенири около книгите.
Но защо изобщо се тръгна към всичко това?
Не можеше ли просто да се пусне книгата по книжарниците и тя сама да се продаде?
От Bloomsbury Publishing много добре знаят, че няма как съвсем нова книга, на нов автор да се продаде сама, независимо колко е хубава. И самата Роулинг е доказателство затова, когато пусна прекрасните си романи за Корморан Страйк под псевдоним нямаше продажби, докато не разкри, че са нейни!
Как се създават, развиват и поддържат фен групи съм писал подробно в книгата си “Как да издадем книга”
Дали фенове са нужни, мисля че изобщо няма нужда да се говори, основното, на което се учат хората в нета е как да натрупат фенове и да станат инфлуенсъри.
Реално медии отдавна няма, няма и културни журналисти. Има социални мрежи, които ви позволяват сами да накарате информацията за книгата ви да стигне до читателите.
Но всичко това съм го описвал подробно.
Искам да завърша с нещо друго. При мен нещата станаха на обратно. Първо изградих Буквите и чак после на база фен групата, която имах започнах да издавам български автори.
И тъй като след първоначалните грешки разбрах, че не ми трябва масовост, а качество, се стигна до онова прословуто изказване на шефа на Хулите - Хипо.
Имаше един момент, в който тръгна да прави издателство, разчитайки на масовостта на сайта си. Но в него бяха основно графомани, които четяха само себе си.
И той възкликна: "Защо стана така, че имам най-посещавания сайт, а всички издават при Богданов?"
Прочетена от 467
Пиша от… не знам откога пиша.
Буквите научих в първи клас, но и отпреди това измислях истории.
Естествено, нашите ме наричаха лъжец и често ми се караха заради тях, но това не ме отказа. Сега се хвалят с мен – „Той е писател“, но всъщност няма много разлика. Аз измислям светове.
Чел съм… Какво ли не съм чел. Огромната библиотека от няколко хиляди тома на родителите ми изчетох като ученик. Някои класики не ми харесаха. После като пораснах, ги четох пак… Пак не ми харесаха. Явно четенето ми беше изградило вкус. След това продължих да купувам книги и да чета. Изчел съм повечето нашумели съвременни автори.
Имам любими жанрове като фантастиката, но тези книги чета за удоволствие. Другите ги чета, за да се науча да пиша.
Защо пиша? В началото пишех, за да изкарам демоните от себе си. После започнах да разговарям с тези демони, те ми разказваха най-различни истории. По-интересните записвах. После започнах и да ги издавам.
Издал съм три стихосбирки, с които не се гордея, и два романа за Самотата, които цитират постоянно из Фейса.
Но най-много се гордея с книгата си „Пътят на книгата (Как в България да напишем, издадем и продадем книга)".