Зала 7 на НДК ме посреща с импозантния си интериор, в изобилие от светлина и сред шума на вече дошлите гости. Събитието е ясно - 90 години от рождението на Николай Хайтов. Началото е обявено за 18 ч. Оглеждам се наоколо - повечето от присъстващите са възрастни, мъже и жени с посребрени коси, облечени за тържествен случай. Поздравяват се топло, някога представлявали културния елит на България. Сега... е тъжно. По-младите се броят на пръсти. И половината от тях са оператори, дошли да отразят събитието. Разглеждам лицата около мен с надеждата да открия познати. Единственият мъж, чието присъствие разпознавам, е Георги Константинов. Останалите вероятно също са били значими личности, но...
Само няколко минути след 18ч. разговорите утихват. След кратко приветствие от водещия вечерта Иван Гранитски, в залата се разлива гласът на гайда и песента „Бела съм, бела, юначе" оглася културното пространство. После следват поздравителни писма, сред които неминуемо и това на Вежди Рашидов - Министър на културата. Нарича Николай Хайтов „блестящ рицар на българското слово и тънък познавач на душата на човека". Следва виртуозното изпълнение на Владимир Владигеров: „Момина жалба" от Марин Големинов.
Освен отбелязването на 90 годишнината на Хайтов, организаторите съобщават и друго значимо събитие - стартира 17 томова поредица със събраните съчинения на писателя, от тях 1ви и 2ри том вече са подредени пред вратите на залата и очакват своите читатели. Желанието на издателство „Захари Стоянов"и Съюза на Българските писатели е да издадат пълните съчинения на всички наши писатели от последните 50- 60 години.
Под погледите на Вапцаров, Яворов, Паисий и Славейков, с тяхното мълчаливо присъствие от цветната стенна творба, актьорът Веселин Вълчев пресъздава „Дервишово семе" и пренася гостите в атмосферата на Хайтовото творчество.
Сред гостите, които отдават своето уважение към Николай Хайтов с кратка реч, са Николай Петев - председател на Съюза на Българските писатели, проф. Стефан Драгостинов, който акцентира върху „Зримата музика и звука във словото на Хайтов".
Разбира се, думата имат синовете на писателя - Александър и Здравец, както и Жени Божилова - „достойната спътница на този велик мъж". Нейните думи към писателя: „Виж какво, Николай, ти беше много щастлив човек, (...), имаше прекрасни врагове, които те амбицираха, (...) и аз ти пожелавам младите хора да те четат и да те знаят."
Още едно изпълнение на гайдата слага край на официалната част. Следва чаша вино за всички, дошли да уважат паметта на Николай Хайтов.
Прочетена от 1870