Културни новини

Как да построим пясъчен дворец? (кратък наръчник)

Илияна Делева /ила/

За мен премиерата започва още в магазина за цветя. Пред мен двама млади хора са направили „опашка". Избират букет за някого. Не зная за кого. Но ги настигам по пътеката към читалище „Н. Хайтов". Там, където тази вечер е премиерата на първата книга на Виолета Инева - „Пясъчен дворец". Пред читалището се събират хора - повечето млади. Самата авторка се появява, забързана и развълнувана, доизпипваща последните детайли по представянето. Подавам и цветето и тя възкликва: „Кой с толкова цветя на премиера като мене!"

Влизаме. Залата е пълна с усмихнати млади лица. Повечето места са заети. Сбутвам се в едно ъгълче и изваждам дискретно малко тефтерче. Знам, че читателите на „Книгите" очакват да научат какво се е случило.

Зад  катедрата е застанал млад човек, на сцената седят двама младежи с китари. Мултимедия и лаптоп, управлявани от друг млад човек. Откриването започва делово-шеговито:  „това е първият научен семинар на архитектите на пясъчни дворци". Целият сценарий носи и шеговита закачка  и благосклонна усмивка и свежата нотка на очакването на една книга, носена цели шест години по пътищата на не една класна стая и пътеките на вълшебните ни български планини. Цялата тази любов е към Учителя - Вили Инева. Една вечер, която връща усещането за благородството и любовта , присъщи на професията учител.

На сцената водещият кани хора, близки на авторката и съмишленици при създаването на книгата. Това е Коко Делов - „художник-изобретател на нощни пътища за двугърби камили, който работи с думи, меки камъни, в съдружие с Одисей и други популярни скитници". Той е автор на предговора, рецензент и приятел, който добре разбира търсенията на Вили. Определя творбите в „Пясъчен дворец" като есеистични пътеписи, като наблюдения на Виолета върху природата на човека и човека в природата.  Редакторът Владо Любенов е определен от младостта като „адвокат, автор на архитектурни пледоарии, свързани с пеперуди, отглеждани на село, създател на брачни сонети и други, ненаписани още защити на аромата на сеното от оловните набези на града". Той се възхищава на способността на Виолета с едно кратко чувство да те занимава дълго време. И разбира се трябва да каже няколко думи издателят Иван Богданов - „пазителят на проектите, Главен управител на дома на вдъхновението, който широко отваря вратите пред думите, за да стигнат до нас".

Самата авторка - Вили се обръща към публиката си от бивши и настоящи ученици с благодарността, че това са неща, написани заради тях, вдъхновени от тях и посветени на тях. Това е премера на обичта и приятелството. Усещането от четенето на книгата ще остане за по-късно, защото четенето и преживяването са занимание самотно. Макар че и Руми Райкова, и Ангел и съпругът и Иван Инев прочетоха избрани късове.

Времето напредва. И трябва да се остави Вили на тълпата „почитатели" за да им каже поредна насърчителна дума за живота в автографа към първата си книга. Извива се опашка за книги. Не всеки ден ще видите такова нещо. Може би само когато Учителят ти е направил своя скок за полет в небето над пясъчните дворци, които сте измечтавали заедно  близо до звездите, в планината и в часовете по литература.

 

Прочетена от 2291

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси