Културни новини

Литературни награди за белетристика и публицистика „Николай Хайтов" 2009г.

Камелия Иванова

На 05.11.2009г. за седми пореден път в Народно читалище „Николай Хайтов" бяха връчени наградите за белетристика и публицистика на името на българина, писателя, общественика Николай Хайтов.
Присъстващите бяха въведени в света на Хайтов от „Китка от Родопите". Звуците на гайдата ни пренесоха в онзи сакрал, в онази неизчерпаема и обятна планина, от която душата на Хайтов пие с пълни шепи и чийто ритми сърцето му повтаря в разказите, словата, мислите му.

Водещият, Славимир Генчев, напомни историята на наградата. Учредена преди седем години от Настоятелството на читалището, към което се присъединяват и Съюза на българските писатели (СБП), в. „Земя", в. „Росия днес", тя получава подкрепата и на СО - р-н „Изгрев". През тази година има и специално учредена допълнителна награда от кмета на СО - р-н „Изгрев", инж. Панайот Бончев. Тричленното жури в състав Николай Петев, председател на СБП, Светлана Шаренкова - в. „Земя", Иван Баджев, председател на Читалището, са имали нелеката задача да изберат най-достойните от 35 участвали книги.

За да си спомним заветите на Хайтов, за да се припомним какви би трябвало да са били критериите, от които журито се е водило при избора си, в залата прозвуча гласът на Николай Хайтов с „Дърво без корен". А след него и имената на достойните му последователи Горан Готев и Светозар Казанджиев. Книгата на Горан Готев „Живях при диктаторите на 20 век" е удостоена с голямата награда за публицистика на името на Николай Хайтов, а „Последната изповед на Апостола" на Светозар Казанджиев - с наградата на кмета на СО - р-н „Изгрев".

„Живях при диктаторите на 20 век" е издание на ИК „Труд" и е основана на страници от дневници на автора, на интервюта. В нея се разказва за най-известните и властимащи личности на отминали век, като образите на героите му са  разкрити в тяхната сложност и противоречивост, с дълбоко проникване в тяхната вътрешна същност. Събитията са описани не от една или друга едностранчива гледна точка, а е показана тяхната същина и закономерност. Книгата се характеризира и с това, че като всеки добър журналист, авторът спира вниманието си на детайли, на онези подробности, които на пръв поглед са незначителни и неважни за случващото се и за бъдното. Това му дава плътност и психологизъм на образите му, а също така му позволява да се докосне до народопсихологията и културата на нациите, сред които е бил и да ги предаде на читателя си.

Книгата, получила наградата на кмета на р-н „Изгрев"  е издание на „Български писател" и е посветена на най-великата и светла личност в нашата история - Дякон Левски. „Последната изповед на Апостола" е белетристична книга, дошла да ни напомни за онези ценности, които някъде и незнайно защо загубихме из времето. Да ни напомни, че Апостолът на българската свобода е Апостол, не само защото е жертвал себе си и се е обрекъл за народа си, а защото е познавал прекалено добре този свой народ и го е обичал, независимо, че добре е знаел колко още народът му не е готов за олтара на Революцията. Защото е оставил завети, които да водят не само близките до него поколения към мечтана свобода, но да водят и техните потомци към истинската Свобода. Книга, която да ни напомни, че голото цитиране на думите на Васил Иванов Кунчев - Левски не ни прави по-добри хора, нито по-добри патриоти, а напротив, когато цитираме само части от тях, ни превръща в предатели. Защото „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща, а ние него обръщаме". И как и накъде ще се обърнем е наш избор, наша отговорност и наша свобода. Преди да закачат въжето на шията му, поп Тодор задава на Васил въпроса: „Кой е грехът, заради който плаче сърцето ти?". „Всичко, което съм сторил, сторих го за отечеството! Това е моят грях..." - отговаря Дякон Игнатий.

Книгата на Светозар Казанджиев със сила ни напомня за този наш грях. Грехът на бесилото, грехът на пустото и снежно поле. Както сподели поетът Воймир Асенов, когато човек види нова книга, посветена на Левски, след всичко, написано за него, не очаква да прочете нещо ново, но книгата на Казанджиев го изненадала със своите редове и послания.

 

След връчването на наградите думата беше дадена на двамата наградени, които изказаха своите благодарности към дошлите, към журито, разказаха по нещо за себе си и книгите си. Естествено, след тях имаха думата и техните гости - да ги поздравят, да ги похвалят, да споделят. Писателят Кольо Георгиев се възползва от възможността да препоръча Горан Готев за член на СБП и да попита присъстващия председател защо този талантлив писател все още не е член на СБП, „може би, защото пише много талантливо"? И, продължавайки с присъщото си чувство за хумор, Кольо Георгиев сподели с присъстващите спомени от своята младост, част от която, по хрумване на съдбата, съвпаднала с младите години и на Горан Готев.

Сред домакините на събитието, бяха Жени Божилова, съпругата на Николай Хайтов, както и синът му - Здравец. А статуетките, които получиха лауретите, заедно с наградите си са дело на другия син на писателя - Сашо Хайтов.

Както е по традиция, вечерта завърши с раздаване на автографи, вино и споделена радост.

 

Прочетена от 2347

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси