Културни новини

В полите на Витоша

Илияна Делева

11.05  е - празникът на светите братя Кирил и Методий. Тази вечер е белязана с няколко литературни събития, но аз избирам да застана в полите на Витоша. Ето защо:

Пред Столична библиотека срещам поета Иван Цанев. Познавам го отскоро и го поздравявам. Зарадван от срещата ни той омаловажава присъствието си с думите „Бях тук жури на един поетичен конкурс", а всъщност е участвал в една много трудна и отговорна мисия - да прочете и сподели с останалите членове на журито над 900 стихотворения, изпратени от 336 автори от цялата страна за Четвъртото издание на Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша", организиран от Столична община и да изберат най-добрите. Признавам му, че и аз съм тук за това, само че с репортерския бележник в чантата и с намерението да се запозная с една дама - поетесата Антоанета Богоева.

Влизаме в пиано-бара (може би единственото място в библиотеката, носещо име на английски Social Club) . Тук вече пристигат наградените, техни приятели, представителите на столична община. Отделена е маса за журито в състав: председател - Евтим Евтимов и членове - Бойко Ламбовски, Благовеста Касабова, Надя Попова, Иван Цанев, Галина Бежанска и Петя Йотова. Иван Цанев ми представя Антоанета Богоева. Възрастната дама се вълнува от закъснялата награда, от сценичната треска преди да рецитира едно от конкурсните си произведения и от многото познати, които я наобикалят. Споделя и радостта си от новите познанства и ми се хвали с книгата на Донка Петрунова „Бели рози в черна ваза" - с писателката се е запознала току-що, а книгата е получила като подарък с автограф. В този момент в пиано-бара влиза запъхтян Иван Богданов и носи в ръце авторският и екземпляр от „Алманах Проза 2009" на издателството на Фондация „Буквите", в който е включен разказът и „Паяжините на времето".

Време е да започне официалната част. Макар в Social Club да сме докъм трийсетина души.

Водещият Стоян Борисов открива, звучи песента на Лили Иванова „Ветрове" в изпълнението на младата певица Мая Колева и акомпанимент на пиано от Ирена Златинова. Думата има председателят на журито Евтим Евтимов, който поздравява присъстващите с големия празник и казва, че „там където свършват думите започва поезията". Не се оплаква от огромния труд, който са свършили, а се радва на многото и млади творци,  които се раждат и израстват днес. Затова и първо връчват наградата за млад автор на 18-годишната Анита Велева от Плевен. Тя чете своята импресия „Синият ангел на любовта", която показва наличие на въображение и склонност да се борави с думите, макар образите да са някак измислени и клиширани и да кореспондират с дългата коса и късата пола на момичето - всичко съвсем на място за възрастта. Наградата връчва Бойко Ламбовски.

 Водещият започва нещо с думите от детската игра „Дай, бабо, огънче". Оказва се награденото с поощрение стихотворение на Яница Радева от София. Младата дама прочита още едно стихотворение, благодари на журито за признанието и взема наградата си от ръцете на поетесата Надя Попова.

Третата награда е за Галена Воротинцева от Твърдица за стихотворението и „Вмешателство". Тя не присъства в залата, но за читателите на книгите има изненада - самото стихотворение и интервю с поетесата.

Звучи сякаш знаково песента „Стари мой приятелю" и следва връчването на двете втори награди, защото журито не е присъдило първа такава. Едната от тях е за стихотворението „Нагоре надолу" на Георги Димитров Атанасов. Връчва я директорът на Столична библиотека, певецът и поет Михаил Белчев.Самият автор споделя, че за него поезията освен чувство е и много лично знание и прочита още едно свое стихотворение със заглавие „Не е така". Замислям се за мястото на личната вяра в живота на човека и за отговорността на поетите. Но дори не чувам мислите си, защото силният звук на следващите песни ги прекъсват.

Поне сценаристът е направил връзка между „Пролетен дъжд" и „Пролетно утро" - награденото стихотворение на Антоанета Богоева. Водещият обявява, че тази награда ще връчи председателят. След добрия прочит някой прошепва, че някак като че това е първата, невръчена награда. Малко суматоха и извинение - наградата връчва Иван Цанев. Антоанета Богоева превежда българската тучна дума „тучница", която е и заглавие на нейния поетичен автобиографичен роман. Споделя щастието от това, че „времето ме дочака" и чете стихотворението си „Това море, което никога не свършва" -  за човешкия живот като кораб в буря и суша и дори на върха на стрелата. Още една изключителна поетична творба.

Така завършва награждаването на конкурса  „В полите на Витоша". Певицата и пианистката още известно време пречат на хората да си кажат нещо мило и топло. А когато въпреки всичко и това се случва, когато си тръгваме, в центъра на София ни посреща очистителен майски порой.

Така е в полите на Витоша.

 

 

ПРОЛЕТНО УТРО


Градът е делва с мед под шапката на планината
Аз съм времето, преминало през него


Мъгла в далечината пада, отива си дъждът
Окъпаното тяло на нощта след него тръгва
Зачатъкът на слънцето и мисълта за слънце
Събужда улиците на града и се разлиства
Полека съмва, сякаш ще се случи
Събитие с огромна важност

Камбанен звън и утрото започва
Денят е кацнал на площада

 

                    Антоанета Богоева

 

Прочетена от 2210

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси