Матей Шопкин е роден на 29 октомври 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е във в. "Студентска трибуна", Радио София, изд. "Народна младеж", в. "Литературен фронт", Националния литературен музей. Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на столичния Съвет за култура, гл. редактор на сп. "София" и на алманах "Янтра" В. Търново. Пише и публикува стихове от ученическите си години. Като войник издава първата си стихосбирка "Двадесета пролет". Автор е на повече от 40 книги с поезия, публицистика и стихове за деца. Съставител е и на няколко поетични антологии. Матей Шопкин е носител на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на чужди езици. По повод 70-годишнината на поета в Русия бяха издадени 4 негови книги в превод на известния руски поет, публицист и голям приятел на България Всеволод Кузнецов.
"Матей Шопкин е най-родолюбивия български поет след Вазов"
Н. Хайтов
На 29 октомври, в зала 7 на НДК, се проведе едно от най-големите литературни събития в България в последно време. Ходя на повечето - по задължение. Затова съм категоричен в оценката. Кой е тоя Матей Шопкин е риторичен въпрос в литературен сайт, въпреки че вече ми го зададоха.
Един от малкото ни останали живи Поети с главно П. "Най-родолюбивият след Вазов" - по думите на Н. Хайтов.
Тъжно прозвучаха стиховете на Янко Димов - "... поетите на миналия век".
Бях от най-младите в залата. За първи път виждам зала 7 на НДК претъпкана. Средна възраст около 60-те. Културният елит на България. Отваряш произволна читанка и тръгваш да събираш автографи.
Шумът в залата рязко стихна, под мощния глас на поета. Рецитираше едно от емблематичните си стихотворения - „Молитва от Ботев връх” .
/Едно лично наблюдение – поетите от това, „априлско” поколение, рецитират добре, имат достолепно присъствие и изпълват сцената. Най-вече – знаят кога, как и докога да рецитират. А най-често имат и какво. /
Сценарият на вечерта бе прост – рециталът на поета се прекъсваше от поздравителни адреси. Или може би – обратното. Важното бе, че на никой на доскуча. Макар, че поезията на Матей Шопкин е опиваща и ти се иска и още, и още.
Много поздравителни адреси. Водещият на вечерта Драгомир Шопов прочете поздравителен адрес от президента Първанов. След него Лъчезар Еленков прочете поздравления от председателят на Висшия партиен съвет Станишев (няма грешка, изрично подчертаха). Неприятно стана от опитите за политическо използване на юбилея. Имаше и изказвания от типа „Другарю Шопов...”
И това насочено към Човекът, за когото в словото си Николай Петев – председател на СБП каза – „Познавам от много години Матей Шопкин. За мен той е един достоен човек и поет.”
Имаше поздравления от посланиците на Монголия и Куба, от Писателска кооперация „Никола Вапцаров”, от Фондация „Читалище – 1870”, от Румяна Пашалийска – директор на Националния музей на българската литература, от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и от други културни и творчески институции и организации.
Специално долетелият от Москва, Максим Замшев - главен редактор на сп. „Российский колоколь” и изпълнителен секретар на Международното съобщество на писателските съюзи, връчи почетен медал на Матей Шопкин по случай юбилеят му.
Емоционално слово изнесе другият водещ на вечерта, един от най-добрите му приятели, поетът Петко Братинов. Той разказа какъв прецедент е било за онези времена, издаването на стихосбирката „Двадесета пролет” на навършилият /и все още войник/ само двадесет години Матей Шопкин. И то във времена, когато за млади поети се приемали до 45 години. Разказа и спомени за великите четения в 65 аудиотория, когато студентите са посрещали със ставане на крака рециталът на Матей Шопкин, а са изпращали с освирквания анемичните стихове на другите. Липсва ни тая 65 аудитория...
Но всички тези официалности се губеха зад мощния глас на поета и най-вече – зад мощта на неговото творчество.
Ще завърша с едно от емблематичните му стихотворения, декламирано с присъщия на поета патос.
Писмо до Валерий Брумел
/известен съветски състезател по висок скок/
Москва,
Валерий Брумел
Здравейте, Валерий Брумел!
Аз със спорт
не се занимавам,
но ви казвам с искрени думи:
като хлапак ви се възхищавам.
Може би
с хиляди тренировки
и с една Хамлетова тревога
вие постигате
силни и ловки
движения в момента на скока.
После избухва
вашата слава
и светът изненадан ви гледа.
Аз още славата
не познавам –
не съм спечелил до днес победа.
Аз копая сега
първите копки
на поетическата си кариера.
Но някои казват:
- Матей Шопкин
не е ловък като пантера!
Брумел,
кажете ми как да прескоча
над мозъците на подлеците?
Как да бъда
спокоен и точен
пред жестокия вихър на дните?
Как в себе си
да преодолея
височината на всяка ненавист
и на всяка любов
- за да пея
необвързан от ласки и завист?
Как да стигна
с песенни думи
българската работна десница.
Как?
Кажете, Валерий Брумел!...
Брумел ми писа:
- Станете птица!...
На 11 ноември, в същата зала, ще има юбилеен концерт на друг от титаните на българската литература - Евтим Евтимов.
Не пропускайте!
Прочетена от 4140