Между рафтовете на книжарница "Сиела" в Мол София, се състоя представянето на книгата "Безлични истории", която съдържа 14 разказа от младия автор Димитър Ганев.
За Димитър е известно това, че е на 16 години, ученик; талантлив и награждаван автор. Дали поради тези причини или поради наличие на връзки/спонсори, издателство "Архимед" решава да издаде малка книжка с подбрани негови разкази - действие в крайна сметка достойно. Даже кампания му организират, нещо, което не съм чувал много да се прави дори за "утвърдени" съвременни български автори.
Представянето беше организирано малко постно, в неособено подходящото за целта пространство на книжарницата. Въпреки това си имаше медии, водещ - журналистът Драгомир Симеонов, кът с малко храна и значителна за събитието тълпа, видимо съставена предимно от роднини и съученици.
Е, не изкарах цялото събитие, не си взех и автограф, но не търся обективи, показност и безплатна кльопачка. Купих си книжката и се прибрах да си я чета. Сборникът сам по себе си не предвещава сериозен пазарен успех със своята цена от 5,50лв, макар издателите да са успели да го докарат до 85 страници. Важно е обаче да демонстрираме търсене на подобна литература и да поощрим автора, ако някакъв процент евентуално достигне до него, за да може той да продължи да твори, а който трябва да продължи да го издава.
Разказите са приятни за четене. По стил и сюжет много ми допадат, навярно защото ми напомнят на друг един такъв автор ;) Те са свежи и лирични, романтични, но и елегични, идеалистични, а на моменти и хумористични. Като цяло е обстоятелствен и красноречив, но на моменти си личи скалъпването на думите и диалозите, както и втъкаването на клишета. Също като мен Димитър обича да праща послания, да прикрива истинската случка, развръзка и личности, зад привидни такива. Да прави обрати, да оцапа героя с убийства и кръв, да създаде драма и въпреки всичко, разказът да не е покъртителен и погнусяващ ужас. Защото авторът, като всяко дете, все е още е дълбоко развълнуван и раним от любовта, но идеализира другия пол, света и доброто у хората.
Най-удивително в този обзор за мен е това, че Димитър Ганев има вече издадена своята първа книга и то едва на 16 години. За което мога да го поздравя и да му изкажа моите симпатии, ведно с моралната и финансова подкрепа. Надявам се да продължава да пише все по-хубаво и да не загубва чаровната детска наивност, която му позволява да вижда и чувства живота от съвсем различен ъгъл.
Прочетена от 1958