Диалог в художествено произведение е разговор между две или повече действащи лица, чрез който се допълва или изяснява сюжетното развитие. Той е изключително важен компонент за текста. Добре написаният и на точното място в книгата такъв кара читателя да дочете с интерес започнатото. Обратното - лошо построеният на неподходящ момент в творбата ще принуди четящия да я зареже на половина.
Как творецът да сътвори диалог, така че да привлече и задържи вниманието на Негово Величество Читателя, карайки го да потърси и друга негова словесна рожба? На първо място героите, които участват в разговора, наистина трябва да получат речева характеристика чрез него. Репликите да разкриват душевни състояния или важни качества на персонажите, останали скрити до този момент.
На второ място, но не с по-малко значение, е говорещите да бъдат себе си в и чрез думите – често срещана грешка е да се разминават „цветовете“ на речта със социалната характеристика на героя. Таксиметровият шофьор не говори като неврохирург, освен ако наистина не е такъв или е прекрасен актьор. Употребата на разговорни, диалектни, дори цинични изрази и междуметия е необходима, когато това ще бъде „жокер“ за четящия да разбере нещо много съществено за героя. ( Бай Ганю)
Може ли целият разказ да бъде само и единствено диалог? Защо не? Творческите експерименти са безкрайно поле, в което пишещият може да търси съкровища на воля. Всичко отново опира до това до колко творецът е подготвен да го направи, усвоил ли е тънкостите при предаването на жив разговор.
Трябва ли да има непременно ремарки към репликите? Когато те допълват, поясняват директните думи на говорещия – да. Но и там, както и по принцип във всеки авторски текст, не бива да се допускат нито повторения и излишно многословие, нито недоизказаност.
Има автори, които прекаляват с многоточията, смятайки, че по този начин придават загадъчност на изреченото от персонажите. Това е така само когато е употребено с мярка и е ключово за разгадаването на случващото се. А многоточието се състои единствено от три точки (…), колкото и невероятно да се струва на някои пишещи.
Възможно ли е оригинален текст да бъде добър и без диалог? Разбира се, който може, ще сътвори своето словесно произведение и така, търсейки най-прекия път до сърцето на читателя или слушателя.
Но ако сме начинаещи автори и не сме сигурни дали ще се справим, може би е по-добре да навлизаме постепенно с по-кратки диалози в творбите си, докато не придобием достатъчно умения, за да се справим и с предаването на по-дълъг разговор.
Няма да се уморя да препоръчвам четенето на класически и модерни автори като първа стъпка към подобряване на качеството на писане. И нека не забравяме, че изкуството е субективно отражение на обективната действителност. Ако ще пишем разказ за шофьори, добре е да си направим труда за се заслушаме как говорят водачите на автобуси или такси. В случай, че сме избрали за свои герои оперни певци, редно е преди това да направим „разходка“ в тази област, за да създадем наистина качествен диалог в творбата.
Лесно се дават съвети, трудно се следват. Но ако искаме да привлечем внимание с написаното, вместо да го изгубим, нека пожалим диалозите – героите и читателите нямат никаква вина за нашия мързел. Защото за да се научи един творец да изгражда майсторски речта на героите в една творба, се изисква освен талант, най-вече труд и упоритост.
Прочетена от 779