Гайтани вежди, снага топола

И най-способните и упоритите сред нас постигат малко, когато действат сами. Възможностите наистина са неограничени, когато имаме зад гърба си армия от поддръжници. Тези, които са го разбрали, съзнателно и методично събират своята войска.

Какво и на кого каза днес, за да го спечелиш за каузата си?

Няма спор, че личният пример увлича, но всичко започва от думите. Забравяме, че какво ще кажем определя как ще ни приемат, защото създава очаквания какво ще направим след това. Би било лесно, ако можехме да закачим намеренията на ревера си като магически знак, които да помага на единомишлениците ни да ни разпознават и следват. Не е възможно обаче и абракадабрата на спойката се случва с думи. С тях вдъхновяваме и увличаме. С тях манипулираме.

Онези думи, с които рисуваме стъпка по стъпка пътя към един по-добър свят и мотивираме другите да ни последват, отекват дълго в сърцата и умовете. Те са думите-семена, от които израстват гори с дълбоки корени. Дърветата в тях дават плодове, а знайни и незнайни пътници ги разнасят до места, за които дори не сме чували. Думите ни стават пандемично неуправляеми, защото ентусиазмът е силно заразен. Всякакви хора, познати и непознати, започват да работят за нашите каузи.

Онези думи, с които манипулираме, са като фармацевтичните продукти, които премахват симптомите, но не лекуват заболяването. Фалшивите ласкателства минават два-три пъти, разобличават неизпълнимите ни обещания след седмици или дори месеци, преиначените факти излизат на светло в неизвестен момент някъде напред в бъдещето. Всички тези дребни хитринки умело експлоатират слаби места като нуждата от одобрение, необходимостта от вяра в магическото разрешаване на проблемите, жаждата за месиански истини. Те обаче ни печелят временни съюзници и дългосрочни врагове. Каузите ни, независимо какви са, се провалят, защото сме работили за събирането на наемници (на които дори нямаме какво да предложим), а не на армия от вярващи.

За какво използва думите си днес – да вдъхновяваш или да манипулираш?

Словото не крие сила, съвсем явно ни овластява да събираме своята армия, ако знаем как да си служим с него.

Прочетена от 981

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси