Гайтани вежди, снага топола

Истината е някъде там…

Поредица: ""

Тия дни натрапчиво ме преследва една дума. Която и книга да отворя, в която 
страница на компютъра да надникна, на какъвто и разговор неволно да стана слушател в магазините, неизменно срещам думата "Истина": 
•    Разговор между приятелки на касата в магазина: "Не знам дали е истина, че
остров Бали е толкова красив, но ще разбера".
•    Между съпрузи: " Кажи ми истината - имаш ли си някоя друга?"
•    Споделено от приятелка: "Кажи ми истината, мамо, осиновен ли съм?" 
•    В болницата:  "Истината ми кажи, докторе, рак ли имам?". 
•    Поглеждам в компютъра - "Истината за ваксините (или нещо си…)". И т.н.
Тази дума определено търси моето внимание. Замислих се. 
ИСТИНА. Знаем ли какво е истината? Толкова често използваме този термин и толкова много спекулираме с него. Искаме Истината. Какво е истина? Това е много дълбок философски въпрос, който още Пилат Понтийски е задал на Христос - "Що е истина?"
Спомних си клетвата, която се прави с ръка над библията в съда "Истината, само
истината и нищо друго, освен истината". Ама някой казва ли ти какво е истина и коя истина искат от теб. Обърках се … и потърсих малко помощ от Гугъл. Оказа се, че Истината е „многолика“:
Абсолютна - тя не е процес, а е статична, неизменна, сама се открива на човека
(според християнството), защото абсолютната истина е самият Бог (в случай няма да говоря за нея).
Относителна - тя е философско понятие, което отразява текущото ниво на нашето
знание за природата и света.
Обективна истина - това е правистки термин - истина, която по съдържание не 
зависи от субекта. Материалната обективна истина и реалност съществува извън и независимо от човека.
Субективна истина - винаги е пречупена през погледа на човек. В определени
случаи субективната истина може да се доближава и дори да съвпада с обективната.
Логична истина -  дали дадено предположение е истина или не като контраст на
факт, който е верен в този свят.
И сега след толкова много “истински” определения за Истината, възниква
въпросът: как си служим ние с понятието “Истина”? И коя истина ползваме? Коя истина искаме ние да получим?
Нека видим простичките примери от началото на текста. 
•    Приятелките -  дали съществува този красив кът на света се проверява лесно –
това е относителна и обективна истина - съществува, независимо от това дали ние го знаем. А дали е красиво наистина, зависи от субекта и неговата ценностна система.
•    Съпрузите: " Кажи ми истината - имаш ли си някоя друга?“. Ако отговорът
обективно е „ДА“, то субективно… може и да е „Не“…Как така ли? Какво става - обективната истина (фактът Да) минава през логичната истина (т.е. предположението за последствията от обективната истина), остойностява се от субективната ти истина (това, което сам избираш и искаш). Но… преди целия този миш-маш от истини, първо се запитай дали искаш да знаеш. И ако вече знаеш -  как искаш да интерпретираш истината. Защото истината е тази, която ти допуснеш в себе си - т.е. твоята субективна истина.
•    Третият пример : “Кажи ми истината мамо, осиновен ли съм?”. Обективната
истина е само една - да или не. Въпросът предполага обективния отговор Да. Субективната истина, пречупена през погледа на човека, може да се доближи до обективната и да съвпада, но има и тълкуване по друг начин през личната призма на различните хора. В случая логичната истина помага да се оправдае или докаже обективната истина. Всички сме се сблъсквали с различните варианти на отговорите. Но къде и коя е Истината - "Да, твоите биологични родители са други, но ние сме твоите истински родители" и т.н.
•    В болницата - "Истината, докторе, имам ли рак?". Как ще отговориш? Обективно - Да. Субективно - Не, защото не искаш да повярваш във фаталния край.. Логично - по средата на обективното и субективното, защото в човека винаги има надежда да пребори болестта. Избираш да дадеш субективната истина като отговор (а и да получиш…)
Ако въпреки истината за фатален край кажеш Не, тогава лъжец ли си или казваш
субективна Истина? 
         Ако бягството ти от семейното ложе е само моментен порив, но твоята Истина е жената до теб, как ще отговориш за другата… като съзнаваш, че обективната истина ще сложи финалната точка на брака ти. Твоята субективна истина в случая “не” лъжа ли е, или логическа истина.
Ако кажеш “не, не си осиновен” лъжа ли е или твоето разбиране за истински родител (разликата между биологичен и изгледал те родител, т.е. твоята логическа и субективна истина). Но това дали е Истината за този, който иска да разбере корените си т.е. Обективната истина? Какво ти би искал да имаш за отговор на същия този въпрос? 
Къде тогава е проклетата истина?
И така : "Истината! И само истината!" Готов ли си да питаш за нея? Готов ли си да
получиш отговор на твоето искане за истина? Какъв отговор ти ще дадеш, ако те попитат? В спор твоята истина, дали е тази на другия? Можеш ли да приемеш истината на другия за твоя и ако не, можеш ли да я уважиш дори да е различна от твоята? Може ли да има истина и неистина за едно и също нещо.? Прамълчаването на истината лъжа ли е?  Кога лъжата става необходима истина ( и може ли да е)? 
Истината за един е лъжа за друг. Истината вчера е неистина днес и нещо по средата утре. 
С една дума - Истината и само истината, ако можеш да я понесеш.
И така – Що е Истината? Лесен въпрос с труден отговор.
Дори Христос не е отговорил на този въпрос на Пилат.
Но… Истината е някъде там.

 

Прочетена от 597

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси