Как се пише поезия

Богдана Калъчева

Поредица: "Първата чернова"

Писането на поезия, съвсем като писането на проза, изисква редакции, а ние, авторите, следва да бъдем първи редактори на собствените си творби.

Когато идеите започнат да се появяват, най-важно е всичко да бъде записано. На този етап няма място за колебания и самокритичност, а само за действие. Щом приключим, редно е да оставим написаното настрана – за няколко часа или пък няколко дни. Когато се върнем към него, забелязваме неща, които не са ни направили впечатление, докато сме създавали текста си. А погледът ни е почти обективен! „Почти“, защото няма как да бъдем напълно обективни, когато става въпрос за собственото ни творчество. След като сме изчакали, вече не сме под въздействието на емоцията, която ни е накарала да я облечем в думи, преценката ни е далеч по-трезва и можем с точност да определим дали посланието ни е предадено успешно или се налага да правим промени. Редакциите могат да бъдат всякакви – по-подходяща дума да изникне в съзнанието ни, по-точна рима да наложи цял стих да бъде изменен, строфа да се окаже излишна, защото не допринася с нищо за изграждането на смисъла, финалът да стои като изненадващо слаб завършек на цялата творба и да бъде пренаписан. Точно на този етап четенето на глас се оказва безценен съюзник. Понякога, именно след като чуем собствената си творба, осъзнаваме, че стихотворната стъпка не е удачна и я сменяме.

Не е необходимо всички да са в течение на редакциите – често многото на брой и разнопосочни мнения действат объркващо. Прекрасно е обаче, когато си имаме няколко доверени приятели с нюх към поезията, с които да споделяме черновите си. За да види творчеството ни бял свят, определено са необходими хората, които ни вдъхват увереност с думите: „Това е добро!“. За да бъде обаче наистина „добро“ написаното, трябва да ги има онези, които без притеснение ни връщат в самото начало, за да помислим, пренапишем и излезем пред публика с най-добрата версия на стихотворенията си.

Идеята за „великата поезия“, която се „излива на един дъх“, е много романтична. Да работим върху творбите си обаче, като всеки друг труд, не е срамно и не означава, че ни липсва талант.


2022-01-18 | Прочетена: 312