Гайтани вежди, снага топола

С къф аршин мериме, така че ни мерат и назе!

Татяна Николова

Поредица: "Размисли от Северозападо"

Я сам ви думАла, че пишем много поезиа. И вчера написАх един стих за доброто - 

Да подарим добро

 

Необходима ни е шепичка надежда,

вяра в силата добро,

любов във нас да се подрежда,

да отпратим всяко зло.

 

Трябва капка съпричастност,

доброто си да поделим на две,

и ако някой е в опасност,

да му дарим от нашето сърце.

 

Нужна ни е силна воля,

вяра в бъдеще добро,

за лъжите да сме броня,

с душа да пръскаме любов...

 

Това не е пръвиа ми стих за доброто. Но пръвиа, за кой некои ора думаа, че не треба да сме съпричастни и състрадателни със секи. И това е така, оти настроениата у народа са твърде различни за бежанците, кои родината ни посреща.

Я се замислих. И веднъга усетих тегост у душата. Нима да съчустваш на некого за бедата му е лоше, нима да помогнеш е лоше и требва ли да помагаш само кога оцениш човека отсреща? А кои сме ние да го оценяме, по кви критерии и ка че преценяме, че он заслужава състрадание? Нима Господа Бога не е състрадателен към секи човек?!

Мислим ли си, чудим ли са кво става с ората. И реко, че че поговорим малко за съпричастността. Кво е туй нещо и за кво ни е! Па, това е едно много убаво качество, кое требва секой да го носи у ньега си, оти оно, че му помогне да почуства със сръцето кога некой човек има нужда от помощ. Да си съпричастен, че рече да почустваш болката на другиа, да улезнеш у неговите обуща, да го гушнеш, да се отнесеш със състрадание и да помогнеш, ако можеш. Кога човек носи душа, кога негавия дух е буден, то он че даде едната си риза, че раздЕли залъка с нуждаещия се. Но кога човека е станАл студен, кога мисли само за ньега си, то тогава он само че зяпа и нема да си мръдне пръста.

Я помисли, па ме стегнА у слънчевия сплит, баш поди сръцето некъде, па, си реко, че българина е духовен човек, а що че избира с кой да е съпричастен. Нима не сме равни на тая зЕмля, нима че си занесеме нещо с назе, кога си идеме от земниа си път.

Ора, никога не забравляйте, че сичко у тоа живот се плаща! Плащаш, кога си лош, плащаш, кога си добър и си плащаш и леба, кой едеш. Ка ние мериме ората, така и назе че ни мерат, така че ни посрещат.

Така че отворете душите и сръцата си, оти блъгарина е един от най-човечните човеци и подарявайте доброта и съпричастност. И помнете -  това, че ви направи по-богати и един ден че си благодарите, че сте дале много повече на света, отколко сте зеле.

Айде, СБогом! Я ви обичам! Обичайте и вие човека!

И помнете, че с къф аршин мерите, така и вазе, че ви мерат!

 

Прочетена от 736

Биография
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси