Гайтани вежди, снага топола

Скъпи Донкихотовци на перото,

Днес ще надникнем в кръчмите в търсене на интересното и ще обърнем по едно-две питиета със Санчовците по масите. Да видим какво ще излезе от там!

В кръчма 1 говорим за любов

Опиянението от първата кръчма ще превърнем в любов. Защо да пишем за любовта, след като тя вече е достояние на всички и няма нищо скрито в нея?

Санчо 1

Защото любовта е вечна тема:

Първо питие: Противоречие - всички я искаме, всички я търсим, всички я познаваме, а не знаем всичките й лица. Тя е все по-тайнствена, въпреки че всички пишем и говорим за нея. Хем е същата, хем не е. Хем е близо до нас и сред нас, хем не е. Хем я познаваме, хем не можем да я посочим. Хем я разбираме, хем не сме наясно с нея. Хем я искаме, а не я даваме. Любовта е противоречие и това дава възможност за широко поле на изява.

Второ питие: Не е нужна таргет група - В крайна сметка, дали вашата книга ще бъде купена от самотна възрастна дама или от влюбена тийнейджърка, няма да е от особено значение, защото едната ще си спомни и ще й стане мило, а другата ще получи опит от вашите герои. Ако сте я написали добре, и двете ви читателки ще плачат в края. Дали от радост или от тъга това е друга тема, важното е да им създадете необходимата емоция. И именно в емоцията е трикът: любовта е философско противоречие, но и най-силната емоция, която способства физическо действие.

Санчо 2

Защото любовта има ужасно много измерения (координати за премиерата на алманах Романтика):

Първо питие: Видове любов (кого/какво обичам?)

Човек – мъж/жена, майка/баща, роднина, еднополова любов

Обстоятелства – сезони, атмосферни условия, географски места и т.н.

Предмети – пари, скъпоценности, артефакти, мебели и т.н.

Животни – четириноги, чифтокопитни, насекоми, студенокръвни, водни, летящи.

 

Второ питие: Форми на любов (как обичам?)

Физически или платонически

На думи или на действия

Като защитник или като тиранин

Аз не обичам/отрицание или безкрайно обичам/приемане

 

В Кръчма 2 говорим за интриги

Интригата, лъжата, прецакването – все неща, които вълнуват, създават напрежение и задържат вниманието на читателя. Защо да вкараме интрига в текста?

Санчо 1

Защото интригата е интересен инструмент при параразговора с читателя

Първо питие: Да вдигнем наздравица за лъжците! Те са ни до голяма степен колеги. Успяват да измислят цяла вселена от думи, ситуации и сюжети, за да ни уверят в своята правота. Един лъжец в разказа забърква допълнителна история. Тя върви паралелно с другата, която искаме да разкажем. Героите на двете се преплитат. Читателят вглъбява вниманието си, за да проследи и двете линии и да стигне до изводите си преди края на разказа ни. Лъжата обостря вниманието. Внимателният читател е погълнат от съдържанието. Вие сте успешни автори.

Второ питие: За излъганите, също ще ударим по едно. Хората обичат да четат клюки, особено ако са за несгодите в нечий живот. Те искрено съчувстват на наранените и от душа мразят онези, които играят лошите герои. Да се върнем на емоциите: едни добре описани сцени на болка, страдание и/или душевно терзание предизвикват читателя да чувства.

Санчо 2

Защото интригата е интересен опит и за лъжците и за лъганите

Първо питие: Опитът за лъжците – готови модели на поведение, достигнати след задълбочено проучване на типажите в научните трудове. Как се манипулира човек? Къде е границата между манипулация и мотивация? Как се създава реалност, която да изглежда истинска, но да не е. какви са триковете на един Лъжец. Той манипулатор ли е? Какво е провокирало това поведение у него?

Ако вие можете да отговорите на тези въпроси във връзка с вашия герой-интригант/лъжец, то значи и читателят ви ще може спокойно да познае едно такова токсично поведение в реалния си живот и ще потърси други ваши текстове (помните ли първата статия от серията – информативност)

Второ питие: Опитът за лъганите/жертвите – отново готови модели на поведение. Какво създава възможност да влезеш в токсични отношения с някого? Как откриваш, че си жертва? Как се измъкваш от ситуацията?

Ако читателят ти е станал добре запознати може да даде отговори на тези въпроси след срещата с твоя текст, то той ще се превърне в твой фен.

В кръчма 3 говорим за криминални линии

Криминалният сюжет винаги е интересен, защото превръща читателя в детектив. Криминалната линия изисква много познания както в поведенческите науки тава и в ъндърграунда. Не всеки може да напише криминален разказ, новела, роман. Това не значи, че не може да опитате. Защо да вложим криминална линия в текста си?

Санчо 1

Защото можем да се изявим като престъпници с цел терапия

Първо питие: Нулиране на негативно отношение – да странно звучи, но научните изследвани доказват, че това е дин много добър начин да се успокоим, като си върнем на някого с престъпление. Правим едно важно уточнение: този трик е за хора със здрава психика, които просто искат да изпуснат напрежението. Идеята е че ако някой ви е наранил, чувствата ви към него в качеството ви на престъпен персонаж в романа ще бъдат особени искрени, а действията ви оправдани. Пример: в реалния живот колегата ви Пешо винаги е бивал похвален от шефовете, а вие сте по-добър, но не получавате похвала. Вие не обичате Пешо. Описвате го в романа си, искате да го нараните и тъй като това си е вашият текст, го правите – отвличате го, биете го, убивате го и т.н. Учените казват, че ден-два след това ритуално вуду убийство с думи, авторът започва да се усеща освободен от негативните си чувства към този човек, дори, започва да се държи по-приятелски с него.

Второ питие: Себепознание – за да сме убедителни в това, което пишем, ситуациите и образите, които създаваме е нужно до сме наясно със себе си. Да се върнем към примера с Пешо. Той стана герой на нашия криминален разказ и ние решихме, че ще разпределим ролите така: Пешо е жертвата, а авторовия глас е палача. Тук е разковничето – какво решихме, че ще се случи на Пешо? Нещо гадно, от което да му е гадно само, нещо от което да го боли физически или директно го сблъскахме със смъртта? Всъщност, колкото по-голямо наказание сме му наложили в текста, толкова по-бързо нашият реален колега Пешо ще се превърне в наш приятел. Истината е, че така ние, авторите, започваме да чувстваме вина към реалния човек и се упрекваме, че сме били толкова жестоки, а не сме го знаели.

Санчо 2

Защото искаме да си поиграем на детективи

Първо питие: Пишем разказа/новелата/романа си в Аз-форма (1 л., ед. ч). Тогава имаме стопроцентово припокриване или с престъпника, или с детектива. Ако сме престъпниците, ще гледаме за заблудим детектива и да осмеем неговите опити да ни „хване на тясно“. Ако сме детектива ще правим обратното, но целта ни ще е да поощрим усилията на „добрия отбор“ – полицаи, следователи, прокурори, съдии. В единия случай може дори да се стигне до комични ситуации, а другия да се създаде напрежение.

Второ питие: Детективът обикновено няма личен живот или е той е доста оскъден. Той е работата си и само с това се изразява. Да, той е професионалист, атлетичен, издръжлив, начетен, хитър, умен, но самотен. Изхождайки от тази, закоравяла от американските сериали, идея за детектива ние трябва да водим разказа си в съответната полоса. Да, докато пишем текста, ще сме всичко онова, което описахме по-горе и даже ще допрочетем още по съответната тема и за разследването, и за престъпленията подобни на това, което описваме и разкриваме в текста си, но всъщност има сериозната опасност да станем мнителни в реалния си живот, да подложим роднините и приятелите си под определен натиска на своята подозрителност на не случил се детектив.

Трето питие: Криминалната линия е любима на голям брой читатели. От текстовете с такава насоченост се научават много неща от подземния свят . от химични сплави до видове трезори и техните слаби места, от канали за нелегален внос и износ на стоки до емигрантски канали, от планиране на убийство до планиране на политически атентат. Теми те са ужасно много и са хиперинформативни. Държат читателя в напрежение.

В кръчма 4 говорим за животните

Най-милата тема е темата за животните. Особено за кучетата. Но чудесно върви и темата за котките. Домашните любимци са една особена част от семействата ни и тя е изключително чувствителна. Човекът не е сам, когато е с животинката си. Той се превръща от неин стопанин в баща или майка и обича наравно с децата си пухкавата топка с мокра муцунка.

Санчо 1

Историите на изоставените любимци са трогателни. Особено ако животното разказва от свое име. Те провокират мощни вълни от чувства, защото читателят разбира, че е представител на по-висша раса и е длъжен да носи отговорност към по-нисшите.

Първо питие: Няма история, в която някой да разкаже как си е изгонил домашния любимец. Никой не би могъл да понесе ударната вълна от омраза върху себе си и да носи това клеймо през цялата си кариера. Скандалът винаги е реклама, но тук говорим за самоубийство.

Второ питие: Интересен ще е опитът ако животно разкаже как се е отказало от стопанина си. Какво е довело до неговото бягство? Защо неговият човек е бил изоставен? Способни ли са домашните ни любимци, особено кучетата, просто да си тръгнат от нас?

Санчо 2

Историите на осиновените животни – те не са толкова мощни емоционални урагани, но оставят много топъл отпечатък у четящия. Създават му усещането за справедливост и извършено добро.

Първо питие: Ако ни разкаже едно коте/куче, как е стигнало до топлия дом на своя стопанин ще се чувстваме щастливи, защо ще знаем, че тази животинка е защитена и обичана някъде.

Второ питие: Ако един човек разказва за самотата си и намира утеха в присъствието на някое животинче, ще събуди усещането близост и ще стане много симпатичен на четящия. Ако този човек е реална личност,  ще получи не само овации, но и много популярност, също и вие като автори.

Санчо 3

Смъртта на моя любимец – една много болна тема, за която е трудно да се говори. Смъртта е също като любовта – необятна, необяснима,  непозната, но болката от окончателния край е нещо, което не се превъзмогва.

Първо горчиво питие: Смъртта на моето животно. Всички знаем, че животните ни ще ни съпътстват само десетилетие и половина. Всички знаем, че раздялата с тях в съзнателния ни живот е неизбежна. И въпреки това обичаме, осиновяваме, отглеждаме домашни любимци. Те ни отвръщат с любов и преданост. Общият ни път е кратък, но много скъп, а  споменът от него не избледнява никога. Мощен емоционален товар има едно такова изложение.

Второ горчиво питие: Смъртта на стопанина – случва се и това. Ще ни я разкаже ли от своята гледна точка едно животно или някой ще разкаже за него след раздялата с единствения, най-обичания, най-скъпия и най-мили човек? Също толкова мощен генератор на емоции.

Трето питие: Писмо от небесния животински рай – почти не е правено. И така ще създадем една епистоларно разказана история, която има едничката цел да накара стопанина да продължи линията на обичта си към животните и да приеме друга животинска душа в дома и сърцето си. Коктейл от чувства – любов, болка, угризения, прошка и пак любов – всичко това ще се стовари върху вашите читатели. Ще ги опияни, защото много от тях обичат животните, даже малко повече от четенето.

 И така скъпи Донкихотовци на перото,

Надявам се че и този път ви бях полезна. Другият четвъртък ще говорим за горещата червена линия в литературата. Дулцинея ще е с черни жартиери.

 

 

Прочетена от 185

Биография
Когато научих, че думите са магични цветя, все по-често се спирах над тях. Кацвах върху ухаещите им същности и се сдобивах с вкусният им нектар. Думите се превърнаха в моя храна и с тях оцелявах по житейските пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно здрави, реших да създавам свои светове в една малка, китна градинка и така се появиха първите ми творения. Бяха още неукрепнали и плахи, по детски наивни, по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех се от все повече нектар, защото пораствах, а никой не расте без храна. Градинката ми трябваше да стане по-голяма и аз поглъщах думички от обикновените срещи, от умните разговори, от психологическите познавачи, от литературните гурута. Така магичната цветна градина стана денонощно разцъфтяваща, даваща сила и стимул. Грижех се за нея с любов и постоянство - разкрасявах я, плевях я, поливах я с нови торове. И понеже познавах моите цветя и знаех как да ги подредя, започнах да прелитам през чужди градини. Полетите бяха различни: едни - бързи и ясни, други - бавни, проницателни и стилни. Винаги много внимавах, когато отивах на гости някъде и пренареждах цветята в градините на другите. Така и трябваше – в чуждото се пипа леко, ефирно, нежно, по подобие на собственика, да не си личи, че някой чужд е подреждал цветята му. В тези градини засаждах от моите цветове, но си откъсвах и от техните. Животът ми се превърна в приказка за магични моменти и записани думи. И още работя това – градинар в дворчетата, в които съм повикана. На входа на моя свят съм се подписала като Lepidopteria, пеперудената повелителка на магичните цветя и градините на думите, иначе, в редакторските табелки на чуждите градинки ме споменават като Хрисимира Саръова.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси