Тя е уникална, очарователно неповторима в своята тъжна многоцветна красота. Слънчева и дъждовна, хладна и лятно гореща, пристига без да пита и се намества в душите ни, да ги пречисти с капките есенен дъжд или нежна мъгла.
Есента е пъстра, тъжна, красива. Богата, щедра, хапеща скъперница на топлина. Като жена с магическа красота - завладява, обсебва и си отива, оставяйки вкус на сладко-горчива несбъднатост и свобода.
Седях в парка и наблюдавах златните и червени падащи листа на някои дървета, още зелените клони на други, последните разцъфнали лилии и малките деца, които жадно поглъщаха с очи тяхната красота. Неусетно се замислих за есенното лице на българската литература днес.
Тъжно, красиво, уникално, с различни листа по дърветата в живата ú многоцветна градина. Богата на таланти, щедра на специфични явления, поднасяща красота, от която душата може да пие и да усети очарованието дори на абсурдния свят, в който живеем.
Все още в нея има разцъфнали лилии, които не виреят никъде другаде, все още има и много читатели, радващи се на букетите разноцветни таланти.
Започва сезонът на пъстрите литературни събития, което ми подсказва, че есента и литературата всъщност са различни лица на красотата и ако птиците отлитат на юг, вместо тях се завръщат многобройните ята творци, за да съхранят красотата и топлината на лятото и есента, като ги превърнат в стих.
Прочетена от 411