Гайтани вежди, снага топола

Доброто надживява и смъртта

Камелия Иванова

Поредица: ""

       Добрите хора си отиват рано,

а лошите остават на банкет.

(Ивайло Диманов)

 

Тази колонка я мислих много дълго и тя няколко пъти смени темата си. Мислех си, преди няколко дни, че ще занимая вниманието на четящите с възпитанието или по-скоро с липсата на токава. Почти като продължение на колонката на Богданов и Аля, само че по друг повод. Нещата се случваха на улицата, в ден, отдреден за почит. И не просто на улицата, а точно пред паметника на Апостола на свободата... Но после се сетих, че колонката ми ще излезе в деня, който ще завършим заедно, отдадени на любимите си руски слова и музика. И исках да споделя какво е за мен руската литература, какво ми е дала, на какво ме е научила... Най-вероятно така щеше да бъде, ако не бяха ме замразили (знам, че не е това думата, но май си е имено тя, нямам по-точна) две новини. Едната споделих с всички снощи - някъде в друг свят отиде да търси своите идеи и чеда бащата на „Децата на Памир". Съратникът и приятелят на Окуджава се пресели във вселена „Окуджава" (Сл. Генчев), за да се слеят с „охрипший баритон" на Висоцки... Заедно, вероятно им е по-хубаво, отколкото, осиротели един без друг, тук сред нас... Но сега ние сме някак сиротни. Нещо от детството, нещо много свое и много близко си отива и няма как да го върнем... Остава ни да помним. Паметта, родовата и народната съхранява думите и делата им. Дано успее да съхрани и любовта им. За да са живи - „если люблю, значить живу" (Вл. Висоцки).

Понякога, за съжаление, любовта не е достатъчна, за да задържи добрите хора на тази земя. Явно има периоди, в които Бог има много повече нужда от тях, отколкото ние. И си ги прибира, за да му стане по-светло и по-топло. Днес по много странен начин научих, че и един друг слънчев човек е повикан в Рая, за да слее поетичните си трели с тези на ангелите и бардовете. Питър Купър - американец, живеещ в Румъния, обичан от една прекрасна жена и от много приятели. Нужен ни. Със стиховете си, с усмивката си, с топлото си сърце. И се чувствам отново онемяла и сякаш без чувства, докато в същото време в душата ми бушуват бури и се чува вой... Отново грачи гарванът и отлита с душа, светла и обичана... А бурята е не само в душите ни. Сърцето забавя ритъма си, кръвта се стича по-бавно по вените и не иска да приеме, че „Добрите си отиват рано...". Толкова е нужна доброта и светлина на този наш свят, а ние някак я подминаваме, докато е около нас...

 

„Но аз живея с искрена надежда -

 Доброто надживява и смъртта!"

(Ивайло Диманов)

Прочетена от 755

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси