Гайтани вежди, снага топола

Буда, Пикасо и Давид Овадия

Нели Господинова

Поредица: ""

Днешният ден, 8 април, събира  в едно живот и смърт, изкуство и религия, неугасващ скитнически дух, поети, художници, богове и роми...  От Буда, чийто рожден ден празнуваме и Международният ден на ромите, с годишнини от смъртта на великия Пикасо - 37 (1973) и 15 години от смъртта на поета и преводач Давид Овадия.(1995г).

Сидхарта Гаутама, известен още като Буда ( "пробуден", от санскрит "budh",). Име и значение, разкриващи една  красива еманация на събуждането, като физиология, като мистика и религия. Съвсем неслучайно продуждане на материята в първите пролетни  дни и духовно прераждане. Свързваме Буда с просветлението и освождението, с  духа и познанието.

Има дни, в които духовното и божественото се изливат вкупом като съдържание и форма. Дали само заради празниците, дарени на хората от Боговете? Дали като благодат? Дали като прклятие в живота на творците?

Буда, живял в Северна Индия, Непал, син на царе, сам станал владетел, а после отрекъл сана и станал аскет, отдал се на медитация и постигнал просветление. Принизил кастовото деление на  своето общество до равнището на познанието в света и духовното начало.

Дали случайно или не, именно  рожденият ден на Буда е избран за международен ден на ромите през  1971 г., когато  в Лондон се провежда Първият цигански конгрес. Целта му е  да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите, на винаги намиращите се в малцинствена позиция, цигани: образование, бедност, сегрегация. Ромският език е език, без собствена азбука. Записва се на кирилица или латиница, а в някои случаи и с индийската азбука деванагари. И тук нека да напомним, че за поезията и за ромите, няма граници по света, с известното стихотворение на ромския поет  Усин Керим :

 

„Циганин съм. Детството ми босо,

 прошумя с катун под нощи хладни.

 Ала нож във джоба аз не нося

                                  и не дебна кон да ти открадна!"

Кога идва просветлението на един Бог? Кога Богът докосва четката или перото на твореца?

Животът на хората на изкуството е вечно търсене на смисъл или просто на изящество, на единение или противопоставяне на форма и съдържание, един живот, едно страдание, една слава, едно просветление и много идеали, един дух и безброй истини... И творци, търсещи истинския Път. Онзи път, който не различава касти, религии, пол и социално положение. Път, по който и Богът и Творецът са себе си в желанието си да изваят съвършенството.

Творческият път на Пикасо е истински пример за търсещия дух ха твореца. Преминава през много и различни периоди. Пикасо се занимава с живопис, керамика, колажи, графика.Смятан е заедно със Жорж Брак за основополоьник на кубизма.

Меланхолията и тъгата са белязали Синия  период н художника. Огорчение, след самоубийството на негов приятел, в наситена синя гама. Тъжната самота на актьора в Розовия период, след това противопоставяне на формите и цветовете в картината : „Госпожиците от Авиньон".  И. началото на кубизма  на Пикасо, пресътворено в колажи от хартия и кожа, пълни с геометрични фигури. Следва периодът на Деформацията на формата, изкривена от сюрреалистичните представи на художника, а после и общественият протест срещу войната с образа на „Герника" и „Гълъбът на мира". Произведения, събрали философията и гледната точка на един богат творчески път и позиция .

„Без думи, без красиви обещания,
        без упреци, без молещи уста,
        аз вярвам само в нямото страдане,
        в сподавения порив на кръвта"

И ако художникът изрича своите мисли чрез средства на цветовете и формите, писателят, преводачът и поетът  Давид Хаим Овадия, починал в същия този ден, само че двайсет годими по-късно е изразил мнението си с перо и мастило.

   „...Писателят е длъжен да стои зад всяка своя книга, зад всяко свое произведение. Написаното от него е израз на най-съществените му мисли и чувства. Всеки фалш в литературата, всяко нагаждане към едни или други конюнктури е нещо, което за мене е недопустимо. Винаги когато писателят твори, следва да мисли, че той пише не само за тия, които са около него. Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след десет, двадесет години няма да се срамува от сегашното си слово. Аз отдавна се придържам към това правило..."

 

Прочетена от 434

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси