Днешният ден, 8 април, събира в едно живот и смърт, изкуство и религия, неугасващ скитнически дух, поети, художници, богове и роми... От Буда, чийто рожден ден празнуваме и Международният ден на ромите, с годишнини от смъртта на великия Пикасо - 37 (1973) и 15 години от смъртта на поета и преводач Давид Овадия.(1995г).
Сидхарта Гаутама, известен още като Буда ( "пробуден", от санскрит "budh",). Име и значение, разкриващи една красива еманация на събуждането, като физиология, като мистика и религия. Съвсем неслучайно продуждане на материята в първите пролетни дни и духовно прераждане. Свързваме Буда с просветлението и освождението, с духа и познанието.
Има дни, в които духовното и божественото се изливат вкупом като съдържание и форма. Дали само заради празниците, дарени на хората от Боговете? Дали като благодат? Дали като прклятие в живота на творците?
Буда, живял в Северна Индия, Непал, син на царе, сам станал владетел, а после отрекъл сана и станал аскет, отдал се на медитация и постигнал просветление. Принизил кастовото деление на своето общество до равнището на познанието в света и духовното начало.
Дали случайно или не, именно рожденият ден на Буда е избран за международен ден на ромите през 1971 г., когато в Лондон се провежда Първият цигански конгрес. Целта му е да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите, на винаги намиращите се в малцинствена позиция, цигани: образование, бедност, сегрегация. Ромският език е език, без собствена азбука. Записва се на кирилица или латиница, а в някои случаи и с индийската азбука деванагари. И тук нека да напомним, че за поезията и за ромите, няма граници по света, с известното стихотворение на ромския поет Усин Керим :
„Циганин съм. Детството ми босо,
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!"
Кога идва просветлението на един Бог? Кога Богът докосва четката или перото на твореца?
Животът на хората на изкуството е вечно търсене на смисъл или просто на изящество, на единение или противопоставяне на форма и съдържание, един живот, едно страдание, една слава, едно просветление и много идеали, един дух и безброй истини... И творци, търсещи истинския Път. Онзи път, който не различава касти, религии, пол и социално положение. Път, по който и Богът и Творецът са себе си в желанието си да изваят съвършенството.
Творческият път на Пикасо е истински пример за търсещия дух ха твореца. Преминава през много и различни периоди. Пикасо се занимава с живопис, керамика, колажи, графика.Смятан е заедно със Жорж Брак за основополоьник на кубизма.
Меланхолията и тъгата са белязали Синия период н художника. Огорчение, след самоубийството на негов приятел, в наситена синя гама. Тъжната самота на актьора в Розовия период, след това противопоставяне на формите и цветовете в картината : „Госпожиците от Авиньон". И. началото на кубизма на Пикасо, пресътворено в колажи от хартия и кожа, пълни с геометрични фигури. Следва периодът на Деформацията на формата, изкривена от сюрреалистичните представи на художника, а после и общественият протест срещу войната с образа на „Герника" и „Гълъбът на мира". Произведения, събрали философията и гледната точка на един богат творчески път и позиция .
„Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта"
И ако художникът изрича своите мисли чрез средства на цветовете и формите, писателят, преводачът и поетът Давид Хаим Овадия, починал в същия този ден, само че двайсет годими по-късно е изразил мнението си с перо и мастило.
„...Писателят е длъжен да стои зад всяка своя книга, зад всяко свое произведение. Написаното от него е израз на най-съществените му мисли и чувства. Всеки фалш в литературата, всяко нагаждане към едни или други конюнктури е нещо, което за мене е недопустимо. Винаги когато писателят твори, следва да мисли, че той пише не само за тия, които са около него. Словото отива в бъдещето. Авторът трябва да си даде сметка дали след десет, двадесет години няма да се срамува от сегашното си слово. Аз отдавна се придържам към това правило..."
Прочетена от 434