„Тука е така" - чест надпис по стените на кръчмите.
В тази колонка ще разсея някои дълговечни митове за Буквите. Може би, това ще помогне за разбирането на много неща.
Буквите не е печеливш проект. Няма икономически модел /а пробвахме доста/, който да доведе до печалба. Заплащанията със СМС /118,60 лв за миналата година/ ги пуснахме най-вече да се чувствате отговорни към сайта. Тази сума едва покрива хостинга за година и се налага да се бръкнем за домейните. От въртящата се реклама на Гугъл за три години гордо изкарахме $100.
Не пиша всичко това, с цел поредната молба за пари. Отдавна сме се примирили, че тоя сайт е едно скъпо хоби, на няколко души, които влагат много време и средства в него. И затова искаме сайтът да е такъв, че да ни доставя удоволствие работата по него.
Буквите е особен сайт спрямо другите подобни сайтове. Бяхме първите, бяхме единствените, бяхме най-големите. Преживяхме всичко добро и лошо, което можеше да ни се случи покрай сайта.
В момента не търсим слава. Борим само за едно звание - най-добрият и най-качественият. Затова и тук се набляга на литературата, а не на общуването. Това сме го говорили хиляди пъти, и ще го говорим сигурно още хиляди. Затова са забранени личните нападки, любим метод на изразяване къде ли. Затова се опитваме да ограничим и безсмисленото клакьорство и ръкопляскане чрез отзивите, от рода на „бозаджията хвали халваджията".
Разберете го добре - отдавна не гоним масовост. Ситуацията е такава, че дали влизат три, пет или десет хиляди дневно в сайта не променя положението с нищо. И това сме го казвали много пъти - посетителите в сайта не влизат да четат новите произведения, а да четат хубава литература. Опитваме се да им я осигуряваме. И не е важно колко нови произведения има дневно в сайта, а какви.
И на последно място - в този сайт има правила! Те се спазват от всички, най-вече от целия екип. Тук няма кучки, харпии и каквото и да е, известно ви от другите сайтове. Но няма и по-равни от равните. От подобни неща сме докарали България до това дереже. Поне тук ще бъде различно.
Та, тука е така. Поддържаме активна обратна връзка с потребителите на сайта, постоянно правим някакви усъвършенствания и промени, създаваме нови възможности. Но това не значи, че ще се пуснем по тънката лайсна на популярността.
Буквите е сайт за нова българска литература и ще продължи бъде такъв.
Прочетена от 449
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.