Гайтани вежди, снага топола

Всеки се издига до нивото на собствената си некомпетентност

                                                                   Принцип на Питър

 

Беше преди много години. Тъкмо започваше масовата приватизация. Имахме една среща с Хърсев. И между многото други въпроси го попитаха и какво мисли за бъдещата приватизация. Той беше до болка честен: В България има пари. Ако някой може да управлява пари, той вече ги е намерил да ги управлява.

Това беше един от най-шокиращите изводи до които съм стигал. Няма такова понятие шанс, няма съдба, няма късмет, няма нищо, което да ви пречи.

И, че всеки е в ситуацията, в която е единствено и благодарение на собствените си действия. Нещо повече - въпреки постоянните мрънканици, хората се чувстват добре в тази си ситуация и не иска да се промени. Всеки е задълбал в коловозите, върти се в кръг или боботи на едно място, но нито се опитва, нито иска да излезе оттам. Като електроните - застъпил една устойчива орбита и не иска да се мести от нея, защото това изисква допълнителна енергия.

Някога, когато създадох сайта, имах фиксидеята, че хората искат да се развиват, дори и само като автори. И бях дотолкова учуден, че това не е така, че без малко да си загубя сайта от Хипо и дружинка, които признавам си бяха по наясно какво искат хората. От тогава съм се отказал да се опитвам да правя хората по-добри. Но доскоро вярвах, че може би все пак  на човек му се случва да изпадне в кофти ситуация, за която не е конкретно виновен и може би една подадена ръка...

Да не се разпростирам в многото случаи, когато виждайки очевадно, че нещата не стават съм се опитвал за пореден път... Признавам честно - този извод го приех най-сетне миналата есен. Ще ви разкажа конкретния повод - беше при издаването на първия Алманах. Една авторка, която по цял ден ми обясняваше на скайпа колко в момента не и върви и как видите ли половината свят нарочно и пречи беше силно нетърпелива да си получи екземплярите.

Аз я поставих първа в списъка и и изпратих колета с предимство. След близо седмица, мислейки си че тя вече го е изяла и с кориците, я питам получила ли го е.

И следва отговор: Виж сега, тя пощата до нас работи до обед... А аз почнах да се интересувам силно от астрология и цяла нощ чета из нета, затова не мога да се насиля да стана и да отида до пощата през деня...

Ако не сте разбрали къде точно е проблемът, не се насилвайте, тази статия явно не е за вас. Днес ми казаха, че мрънкането не решавало проблемите, но определено успокоявало.

А аз се замислих, в какви ли коловози сам се въртя....

Прочетена от 460

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси