Как празнува българинът своите национални празници? С мощно ядене и пиене в чужбина. Някои дори не знаят кой празник им е осигурил поредния почивен ден. За тях това не е важно. Онова, което си струва, е да запалят колата, да се напият до степен освинване в някоя гръцка таверна и после да изтрезняват с бира на сутринта. Ама че било национален празник, хайде, холан, има си глупаци в държавата, които да си ги празнуват. За българина напоследък празникът е само когато има шум от банкноти в портмонето и цвърчаща мръвка във фурната.
Празникът на обединението всъщност отново разедини българите - както всеки национален празник през последните години. Едни заминаха за Гърция, други поеха за Турция, трети отпрашиха към родното Черно море, да хванат част от последните слънчеви дни, четвърти останаха в България - тези, които нямат пари за чужбина, и тези, които имат ясно съзнание, че празникът не е в надяждането, надпиването и ходенето за н-ти път на море.
Националните празници в последните години стават толкова деформирано, изпразнено от съдържание понятие, че по-добре наистина да ги няма.
Българи са се обединили преди толкова много години, за да защитят своето национално достойнство пред света и напук на света. Българите сега се обединяват само ако има ядене и пиене, и то на аванта, и то докато го има. После се разпилявят във всички посоки, получавайки амнезия защо са били на софрата и с кого.
Емигрантите и бедняците се оказват всъщност най-големите патриоти, сигурно защото едните са отделени от родината, а други отделени от софрата с „йеденето и пийенето".
Вчера беше Шести септември. Честит празник на тези, които знаят, че е празник, а не последният от трите почивни дни! Честит празник и на тези, който са останали, за да празнуват като българи! Честит празник и на онези, които утре няма да останат легнали пред телевизора до купата с пуканки и бутилка бира!
А на другите... не смятам да пожелавам нищо. Те вече са направили своя избор. Като мен.
Прочетена от 376