Гайтани вежди, снага топола

Има дни, в които всички теми, замислени да бъдат споделени с читателите като колонки, отлитат някъде. За мен това са дните, когато в сърцето си трябва да се простя с някой талант, отишъл в онзи, другия свят, който християните наричат Рай, а вярващите в прераждането - Единно, от което някой ден душите им ще се върнат при нас...

На деня на св. Андрей Първозванни България се сбогува с много рано напусналия ни Андрей Баташов. Не гледам новини, но случайно погледът ми попадна на екрана, когато една негова студентка с много чисти сълзи сподели мислите си, че всички тези много хора, които днес са на погребението му, може би, е било по-добре да бъдат до него тогава, когато той вероятно е имал по-голяма нужда. За близките му всички тези хора са били... не, не утеха, но някакъв знак, че той наистина е бил обичан. За него... Него го чака Висоцки, за да попеят заедно.

Висоцки... В същото това време Русия се прощава с една от най-талантливите и красиви поетеси - Белла Ахмадулина.

Не зная как се пишат колонки в такива дни. Затова ще замълча. С почит и поклон. Мисля, че няма нищо по-подходящо от това да замълчим. Нека си пуснем някой откъс от монолозите на Андрей Баташов, след това нека прозвучи гласът на неговия любимец Висоцки и в мълчание на прочетем от стиховете на Белла Ахмадулина. Докато можем да споделяме изкуството им, смъртта не може да ни ги отнеме.

Поклон пред таланта и красотата!

 

На 73-годишна възраст в Переделкино край Москва е починала Белла Ахмадулина (abella.in), една от най-ярките руски поетеси, призната за продължител на лирическата традиция на Марина Цветаева и Анна Ахматова. Смъртта е настъпила заради сърдечна криза.

Ахмадулина, наричана в Русия "глас на епохата", е свързана с поколението на "шестдесятниците", автори изявили се в в началоото на 60-те години на миналия век при т.нар. размразяване, а след това влизали не един път в конфликт с идеологическата цензура на властите.

Както много други ярки личности на изкуството и литературата в някогашния Съветски съюз, тя има сложна съдба. 

Баща й е татарин, бил е заместник-министър, майка й е с италиански произход, работила като преводачка в КГБ.

Още 16-годишна Белла (Изабелла) започва да публикува стихове, а през 1957 г. вече е обект на критика във в. "Комсомолская правда".

Била изключена от Литературния институт "М. Горки", защото отказала да се включи в обругаването на писателя Борис Пастернак, когато той получава Нобелова награда за романа "Доктор Живаго". По-късно я възстановяват и завършва през 1957 г.

Първата й книга с поезия излиза през 1962 г. и прави изключително впечатление с изискания стил, лиричния драматизъм и особено - с връзката с традициите на руската поезия. 

През 60-те години тя участва в много популярните тогава поетични рецитали - често в огромни зали и на стадиони - заедно с 
Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Роберт Рождественски.

Поетесата бе легендарна със своята работоспособност - стотици стихове, поеми, преводи, десетки книги. В СССР и в Русия бе призната за жив класик. (четете в оригинал 
стихове от Белла Ахмадулина)

По съветско 
време бе сред защитниците на дисидентите. През 1979 г. участваше в скандалния самиздатски алманах "Метропол" - сборник с нецензурирани текстове на известни руски литератори.

Тя пишеше писма в защита на Андрей Сахаров и
Александър Солженицин, но го праваше от особена "самотна гражданска позиция - по-скоро печална, отколкото дръзка", коментира агенция РИА "Новости".

През 1993 г., след трагичните събития в Москва между 21 септември и 4 октомври, когато президентът 
Борис Елцин разгони Върховния съвет на Русия и по официални данни загинаха 148 души, Ахмадулина подписа "Писмото на 42-мата".

В това обръщение литератори настояваха да бъдат незабавно забранени "всички видове комунистически и националистически партии, фронтове и обединения". Събитията и писмото доведоха до дълбоко разцепление в средите на руската интелигенция.

Ахмадулина има четири брака. Тя е първата жена на писателя Евгений Евтушенко, а след това последователно се омъжва за писателя Юрий Нагибин, балкарския поет Кайсън Кулиев (от коренното население на Кабардино-Балкария в Северен Канказ) и театралния художник Борис Месерер.

Прочетена от 486

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси