Има дни, в които всички теми, замислени да бъдат споделени с читателите като колонки, отлитат някъде. За мен това са дните, когато в сърцето си трябва да се простя с някой талант, отишъл в онзи, другия свят, който християните наричат Рай, а вярващите в прераждането - Единно, от което някой ден душите им ще се върнат при нас...
На деня на св. Андрей Първозванни България се сбогува с много рано напусналия ни Андрей Баташов. Не гледам новини, но случайно погледът ми попадна на екрана, когато една негова студентка с много чисти сълзи сподели мислите си, че всички тези много хора, които днес са на погребението му, може би, е било по-добре да бъдат до него тогава, когато той вероятно е имал по-голяма нужда. За близките му всички тези хора са били... не, не утеха, но някакъв знак, че той наистина е бил обичан. За него... Него го чака Висоцки, за да попеят заедно.
Висоцки... В същото това време Русия се прощава с една от най-талантливите и красиви поетеси - Белла Ахмадулина.
Не зная как се пишат колонки в такива дни. Затова ще замълча. С почит и поклон. Мисля, че няма нищо по-подходящо от това да замълчим. Нека си пуснем някой откъс от монолозите на Андрей Баташов, след това нека прозвучи гласът на неговия любимец Висоцки и в мълчание на прочетем от стиховете на Белла Ахмадулина. Докато можем да споделяме изкуството им, смъртта не може да ни ги отнеме.
Поклон пред таланта и красотата!
На 73-годишна възраст в Переделкино край Москва е починала Белла Ахмадулина (abella.in), една от най-ярките руски поетеси, призната за продължител на лирическата традиция на Марина Цветаева и Анна Ахматова. Смъртта е настъпила заради сърдечна криза.
Ахмадулина, наричана в Русия "глас на епохата", е свързана с поколението на "шестдесятниците", автори изявили се в в началоото на 60-те години на миналия век при т.нар. размразяване, а след това влизали не един път в конфликт с идеологическата цензура на властите.
Както много други ярки личности на изкуството и литературата в някогашния Съветски съюз, тя има сложна съдба.
Баща й е татарин, бил е заместник-министър, майка й е с италиански произход, работила като преводачка в КГБ.
Още 16-годишна Белла (Изабелла) започва да публикува стихове, а през 1957 г. вече е обект на критика във в. "Комсомолская правда".
Била изключена от Литературния институт "М. Горки", защото отказала да се включи в обругаването на писателя Борис Пастернак, когато той получава Нобелова награда за романа "Доктор Живаго". По-късно я възстановяват и завършва през 1957 г.
Прочетена от 486