Чертогът ми беше метър на метър, а по стените му образците на субкултурата разточително щедро разкриваха противоречивата си същност. Силиконови стремежи разголваха силиконови гърди, силиконови думи повтаряха до пресипване силиконови клишета, силиконово щастие рекламираше силиконов мироглед. Инфантилизмът се представяше като мъдро умение да не гледаш сериозно на себе си. Идиотизмът - като качество за успех. Животът - като огромен стар гардероб, напълно ненужен, ако не можеш да го напълниш с новите играчки, които пазарът предлага за всяка възраст. Силиконови лидери размахваха един срещу друг силиконови пръсти. Силиконови мъдреци даваха силиконови интервюта пред силиконови любимци на едрите рекламодатели и обръчите им от фирми. Силиконови скандали за силиконови достойнства (във всеки смисъл, в който може да се използва думата). Крах и забава. Нищо и екзалтация. Блясъкът от обкова на живота. Суетата и несигурните истини. Временните ценности. Но и търсенето на ценности.
Ето това представлява една вестникарска будка. В малкото й пространство е свита цялата суета на времето. Продава се, при това евтино. Има за всекиго по нещо. Би приличала на вехтошарски магазин, ако не контрастира решително неизбежният посърнал вид на старите дрехи на ослепителното лустро на стоката. Има неистова печал в цялата шарена екзалтация. Има и щастие, истинско щастие в тази печал, защото под целия фалш все пак са най-истинските желания на просто човека: развличащия се и търсещия, глупавия и мъдрия, наивния национален хитрец... Човекът с всичките си лутания под карнавалната маска.
Между света на списанията и реалността, метър на метър - цяла една вселена. Вселената на по-истинското и непознатото. С безброй нюанси, за които не се пише по вестниците и списанията. С безкрайната сложност на удивителната простота на нормалното съществуване. С бързането и незасегнатите проблеми. С душата си - онази, за която много, много рядко става въпрос из женските списания. С по-истинските оръжия от рекламираните в мъжките списания. Не пистолети, ловни полуавтомати, а интрига, агресивни инвазии в личното пространство на ближния, критикарщини, всякакви други селящини, безумни претенции, и в този ред - цялата пошлост, която освен, че виждаме да се вихри в интернет, я има навсякъде в живота, макар и по-спотаена, но още по-хитра и обсебваща. Бездната на истинския живот, разпростряла се между лъскавите страници и продавача им.
Тя щеше да ме погълне, ако не бях започнал да я пълня с единственото, което мога що-годе добре. Изписвах я. С предположения за истински събития и драми. С хипотетични образи. С живи истории, за които не знаех, нямаше как да знам. В този период живеех много затворено. Единствените ми истински контакти бяха виртуалните. Започнех ли да пиша обаче, все едно не пишех аз, а герой или героиня. Помирисвах въздуха им, усещах част от болежките им, от възбудите им. Това беше чуждо присъствие в мен, от което се мъчех да се освободя, изписвайки го възможно най-бързо. Чувствах се като един мой герой от юношеството, той пленявал неспокойните души на грешници, неполучили покой и след смъртта си, и ги принуждавал да пишат с неговите пръсти. Странстващият медиум. Тази фентъзи - история е метафора за същността ми на автор. Мина време и бях много изненадан - срещнах и говорих с читатели, най-вече с читателки, които се познаваха в историите. Учудващото беше, че дори дребни, много дребни детайли, за които е нямало как да разбера, съвпадаха.
Много пъти са ме питали как си го обяснявам. Имам много обяснения, всичките рационални. Няма нищо мистично. В съществуването има зададени модели. Историите, колкото и да са различни, по нещо си приличат. Хората, колкото и да са различни, по нещо си приличат. Това са логични структури и за всяка от тях, дори да не я познаваме цялата, по един неин детайл, следвайки логиката на връзките му с останалите, можем да стигнем до целостта на образа.
Освен това в едно художествено произведение има сюжетна логика. Няма ли такава, това не е художествено произведение, а бленуване, съновидение и т.н. Читава ли е тази логика, тя е много близка до логиката на живота и нещата в разказите се случват точно така, както биха се случили в живота.
Онзи огромен живот в малките наши светове, който започва от нас, преминава през цялата бездна между нас и субкултурата, за да достигне до нея, да я обхване и асимилира като своя малка част, за да свърши отново в нас.
Прочетена от 389