Нямам страхове от технологията, но от липсата на душа имам. От незрялото отношение към технологията също. Не мисля, че технологията дехуманизира. Човек по-скоро се възползва от слабостите й, за да дехуманизира себе си - просто е трудно да бъдеш човек. Изисква се сила да надникнеш в себе си, да рискуваш комфорта на душата си, да се видиш в онази "велика нищожност", за която пише Паскал в своите "Мисли". Необходима е сила да носиш кръста си, да имаш съвестта си, да си реален. Да си себе си, дори когато това означава болка и борба, дори когато си отречен от всички, сочен с пръст и обвинен във всички възможни престъпления, а ти имаш само едно "прегрешение" - че си личност. Сурова природа, битови трудности, непрестанна борба със стихиите... Трудностите ни каляват и което не ни е убива, ни прави по-силни. Понякога и сурови в силата си, неспособни да направим компромис, дори този компромис да означава мир. Подобни компромиси правят онези, които заради собствените им грехове разпъваме на кръст, овъгляваме на клада, бесим, гилотинираме, разстрелваме. Понякога още по-сурови в силата си - готови да бъдем разпънати, овъглени на клада, обесени, гилотинирани, разстреляни. Като застаряващ родител, отгледал син, по-висок и по-левент от себе си, рожба, на чиито успехи се наслаждава днес. Да, имам предвид технологията. Много инвестира в нея човечеството. Безброй погубени разуми, жертви на фронтове - бойни полета - на тела и на интелект. Безброй трудности по пътя към лесното. Програма ни готви, програма ни пере, скоро ще започне и да ни облича. После ще започне и да се пише сама и да общува с нас, да пазарува вместо нас. Започнала е и се развива. Най-важното е, че ни дава възможност да се преобразяваме, за секунди да се превръщаме във фантазиите и виденията си, да не дължим нищо на моралния си облик пред обществото. Достатъчно е да си измислим име и лице, политически цели и религиозна принадлежност, достатъчно е само да претендираме, че имаме изтънчени вкусове и права над ценностите на останалите. И виртуалното пространство ни дава тази възможност. Ако се уморим или създаденият облик не ни харесва, можем да го заменим с друг толкова бързо, колкото сме го създали. Да го заменям с нов герой на електронната си игра, в която целта ни е да се представим като нещо, което не сме. Няма да бъдем разпънати или изгорени на клада, нито обесени, нито разстреляни. Друг е въпросът, че гледайки на себе си по този начин, без да сме мъртви, сме престанали да бъдем реални, а има хора - при това не един или двама, не дори двадесет или десет хиляди - отнася се за цели маси, които през по-голямата част от денонощието "живеят така". Лесно е, безкръвно е, но дали е човешко?
Може би да - в случаите, когато става въпрос за художествена измислица. Но за да измисляш художествено, трябва спрямо себе си да си достатъчно суров реалист - нещо, което само отдалият се на едно или друго изкуство знае на каква цена се постига. Познавам много такива хора и за никого от тях тази цена не е била ниска.
Художествената измислица е изкуство, а изкуството иска жертви.
Не се налага да се жертваш, за да се измислиш във виртуална среда, а това автоматично обезценява художествената измислица до евтина, често ефектна, самоизмама.
А това вече е дехуманизация. Напомня ми за вегетиране. На електронно цвете, забило като корени кабели - не в пръстта, а в процесора.
Прочетена от 375