Гайтани вежди, снага топола

За капана, книгите и хората

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

“Та какво друго е романът, ако не капан за героя.”

„Животът е другаде”- Милан Кундера

 

Много, много внимателно подходете към тази мисъл. Книгата ви я препоръчвам, горещо. И то от горещо - по-горещо, препоръчвам. Защото е огледало и предупреждение за чувствителната душа. А героят е чувствителна душа. И не неговата посредственост, а неговата необикновеност, която би трябвало да го възвиси, всъщност го превръща в нищожество. Качествата, не липсата им, са първопричина за падението му. Той и разсмива, и затрогва. Буди отвращение, често - съчувствие, но слабостите му са човешки, твърде човешки, а най-лошите от тях са като слабостите, проявявани и от гении в литературната класика, чиито имена всички знаем, а и той често споменава. Не те го довеждат до там, където стига. Всичко това, което той е и не е, пренесено в този роман – неговият живо, вече се превръща в абсурд. Обратното на онова, което е може би преди началото на творческите му въжделения. Чистото желание да твори и може би да бъде свободен. Няма да анализирам тази толкова богата на усещания и идеи книга. Исках само да дам известна яснота на горецитираната фраза, защото и в контекста на книгата, и извън нея тази мисъл е ключ към много идеи и себепознание.

Себепознание - и в писането, и в живота.

 

В писането:

 

Защо се случва това на героя ми, не друго? Защо трябва да умре? Защо трябва да стане убиец? Защо трябва да открие злия си нрав? Защо трябва да стане жертва на злото, което не съзнават хората, че му причиняват? Защо толкова мрачно? Защо толкова черно? Не е ли прекалено фриволно?

Често ми задават този въпрос, а аз не винаги знам какво да отговоря. Има случаи, в които съм наясно. Но в повечето само замазвам. Самият аз се питам защо го написах така, а не иначе. Понякога след дълго мислене, ровене в паметта, релакс, се досещам кой е бил прототипът на конкретния герой. В живота си същият този прототип никога няма да стори това, което е направил в разказа. Защото животът му е друг, защото животът му има различен сюжет, подчинен е на други условности. Прехвърлен в нетипичната за него атмосфера, ако прояви същите качества, които проявява в своето житие, той е вече непознаваем. Но не може да се избяга - както от причинно-следствените връзки в съществуването ни, така и от тези в сюжета на книгата. В съществуването ни е просто невъзможно. В сюжета на книгата - ще погуби четивото. Ще го превърне в бленуване и ефимерно носене сред мечти, което може да не е съвсем неприятно, но не е литературно произведение, не и такова, в което може да има някакъв смисъл. Така че какво се случва с героя решава в крайна сметка по-скоро самият герой и сюжетната условност, не и авторът. От автор се иска само да е подготвил капана и да умее добре да си служи с него, за да може да хване някой персонаж от действителността.

 

В живота:

 

Животът си е просто роман, но е единствен; в който ни се дава възможност да се развием до колкото сме способни и след приключването на който не знаем дали има друг.

Дали животът имитира изкуството, или обратно, това в случая няма значения. Важното е, че си приличат, че едни и същи закони са вложени и движат действието – и в добрите книги, и в съществуването.

И трябва да внимаваме за себе си, защото сме в този капан. В друг роман качествата, които обичаме и ценим, може да имат различна стойност и да ни донесат успех, а в този същите качества да ни погубят, да сторят дори нещо по-лошо - да ни направят онова, към което иначе бихме се отнесли с презрение.

 

Особено важно е герой за кой сюжет си. И дали си наясно със значението си в този сюжет, в който се намираш.

Прочетена от 497

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси