Гайтани вежди, снага топола

Създай си това, което ти липсва

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Има случаи, в които се ядосвам на себе си. Не толкова за грешки, които съм извършил. От повечето от тях съм си взел урок, а ако не съм си взел, то значи не съм ги осъзнал и няма как и да им се ядосвам.

Ядосвам си се, макар и умерено, на едни глупости, които прелитат през съзнанието ми. Ей тъй, без да кацат. Подобно на гарвани. Чувам отдалече дрезгавия им глас и на ум мога и да хвърля някоя от крилатите реплики - от онези, които често си употребявах на строителната площадка, когато работех като бетонджия.

Глупавите мисли отлитат, забравям за тях, друго изпълва ума ми. Понякога по-глупаво и от тях, но все още неосъзнато като такова. Губя време с него, губя сили, но не съвсем напразно, защото осъзнаеш ли, че една глупост е глупост, тя престава да бъде такава, а и за да го сториш, са необходими толкова мозъчни усилия, че след подобна тренировка искаш или не искаш, си малко по-мъдър от преди.

Та общо взето мъдрият човек не е човек, който мисли по-малко глупости, а който е осъзнал, че са глупости повечето от глупостите, които си е помислял.

Но започнах колонката си с описание на онези глупости, които са натрапчиви, които ясно осъзнава човек, че са си точно глупости, но не престават да му досаждат.

Най-неприятното при тях е, че те са типични за множество хора, виждаш ги от страни, имало е случаи, в които точно това, че високо ценен от теб човек или уважавана от теб група хора открито ги споделя на глас, те е подвеждало да мислиш, че не са чак толкова големи глупости и е нормално да минават през главата ти. Още по-неприятно е, когато ясно осъзнаваш, че са си точно глупости и скришом се надсмиваш на някого, че ги споделя, а в същото време, поотпуснал малко юздите на мисълта си, неусетно обземат и теб. Същите тези глупости, които добре осъзнаваш, че са си глупости.

Примери много. Но няма да говоря за политика и особено за българска политика. Там е видимо. Проблемната глупост, която имам предвид, е повече от политическа. И колкото да е смехотворна, дава от зли, по-зли резултати. Примерно враждата – вражда между автори. Стара колкото света. От горчива по-горчива. Но много по-лошо е озлобяването срещу всички автори, а понякога и срещу всичко човешко, на човек, който никак не е глупав и в никакъв случаи не е неталантлив, но бавно и внимателно е дърпан от своя дявол с юздата точно на тази глупава мисъл.

За съжаление и днес е толкова модерна, колкото всъщност винаги си е била. А днес си има и технологично обяснение. Може да бъде логично аргументирана. И най-страшното е, че както във всяка опасна заблуда, и в тази има немалко истина. А днес примерите, които оправдават правотата й, са може би много повече, отколкото когато и да било. И изкушението да й се подадеш е огромно.

За какво говоря? За опасението от голямото количество писмен текст. От много писатели или просто пишещи.

„И от малкото четящи” – не сложих случайно кавичките. Това клише е под въпрос. В България може да е плачевно състоянието с грамотността, със затворените библиотеки (което си е трагично), но дали наистина чак толкова по-малко се чете, или все повече се минава на други носители, а и повече книги има на пазара... Спорно е. Статистиките сочат ужасяващ спад в интереса към четенето, но дори да им се доверим, дори числата да са верни, това съвсем не означава: „Много пишещи – малко четящи!”, „Ами след като всички пишат, кой ще чете!”

Горе-долу логиката е следната: „Ами като всеки е с превозно средство, кой ще се качва на влаковете.”

И понеже, признах си, и на мен ми минава през главата тази глупост, ще си кажа и как я разкарвам: „Щом можеш да създаваш сюжети, щом можеш да създаваш герои и

светове, би трябвало да можеш да си създадеш читател! Ако ти липсва читател, създай го. А ако не можеш да сториш това, значи си неспособен и на останалото!”

И изобщо - създай си това, което ти липсва.

Прочетена от 673

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Азбука на Любовта
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси