Гайтани вежди, снага топола

Последни колонки

Всеки от нас се е замислял при писането на кавички. Дали ги има, или не? И ако в неофициалното писмено общуване не е чак толкова важно дали сме ги употребили намясто, или не, съвсем друго е положението, когато представяме официален текст или попълваме важен документ. Правилата за употребата на този двоен ограждащ знак са ясни. В българския език е прието да има долни и горни кавички – („“), за разлика от други езици. Ето и основните принципни положения при употребата на един от най-интересните пунктуационни знаци. Задължителна е неговата
Последният месец на няколко пъти ми се наложи да обяснявам как се формира цена на книга и какви психологически прагове има. Формирането на цената на една книга е просто – себестойност + търговска отстъпка+реклама+данъци. Повече по темата можете да прочетете в колонката „Цената на книгата“. Би било идеално, ако можехме да си поставим произволна цена. За съжаление, хората мислят ирационално и има спец

Остарял литературен жанр ли е новелата?

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Литературният термин на италиански означава вест или новина и с него се означава един особен епически жанр в художествената литература, който в момента не е толкова популярен, колкото през миналия век, което съвсем не означава, че е безинтересен или остарял. Възникнал още през Ренесанса, дълго време е бил предпочитан избор на творци, искащи да създадат не много голямо по обем епическо произведение с динамичен и интригуващ сюжет, с неочакван, изненадващ финал и поучително послание в него. Някои го определят като преходен литературен жанр между разказ и пов
Примирихме се, че сме различно богати, много трудно успяваме да се примирим, че сме различно умни (някои все още не успяват), но никога няма да се примирим, че сме различно образовани!       Защо им  е на всички да четат? Масово последните години се говори как хората не купуват книги, не четат, затъпяват само с телевизия и прочие познати клишета. Но не знам дали някой си е задавал въпроса - Дали е нужно всичко хора да четат книги? Не сме изживели още идеите на социализма, къд

Бета читател

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Алфа или бета читател (четец) е термин, който напоследък все по-често се споменава в литературното пространство. Той е своеобразен синоним на израза пред-читател (пред-четец) и от самото наименование става ясно, че е някой, който има възможността (заедно с удоволствието и отговорността) да прочете нов текст преди останалите, влизайки в ролята на негов доброволен критик и тестер. Обикновено е непрофесионален любител на литературното слово, четящ писаното произведение (в повечето случаи художествена литература), с намерение да прегледа много внимателно материала.
„Мечта за книга“ е една моя лична мечта. Говорил съм много за тази платформа, затова ще кажа само най-важното – тази платформа сбъдва мечти! За две години от основаването ѝ, тя осигури финансиране на 12 книги. За платформата съм говорил много. Накратко – тя позволява да

Как да сътворим добър роман?

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Всеки от нас има свой любим роман, който препрочита с удоволствие. Но как самите ние да създадем такъв, при това толкова добър, че да се превърне в любимо четиво за множество любители на словото? В епическата проза романът е най-обемният литературен жанр. В него обикновено се разказва вълнуваща история, организирана около някакъв сюжет, с интересни герои. Откъде да започнем, ако сме решили да сътворим един? Когато добър майстор иска да построи хубав дом, първо избира подходящо място, прави проект на сградата, после подбира качествени
Оценката на времето – последната граница. Това са пътешествията на едно вдъхновение в търсене на нови души, нови сърца, с които да сподели себе си. Смелото му търсене на сроден разум там, където още не го е открил…   Ако ви се стори, че в горните редове има алюзия с един грандиозен художествен свят, разбира се, че не сгрешихте, разбира се, че става дума за „Стар Трек”. Късно ми е тепърва да ставам треки, т. е. върл фен на &bdq
Както знаете, провеждаме един сложен конкурс за довършване на романа „Сляпо плаване“ на Борис Априлов. Конкурсът е сложен, не само защото не е правено нещо подобно досега, а и защото трябва да се запази стилистката на автора, трябва да се запази и духа на времето, през което е започнат романа. А то не е 2017-та. Една от основните грешки на авторите беше, че те се опитваха да напишат някакъв свой роман на база началните страници на Борис Априлов.   Та за професионали

Уж всички знаем как се пише есе

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Есето е литературно-публицистичен жанр с относително свободна структурна форма. Обикновено е писмен текст. Съчетава факти, въображение, познание и емоции. Изразява лично отношение към света – отрича или утвърждава идея или твърдение чрез аргументи, доказателства, примери и разсъждения. Акцент при сглобяването му са началото и финалът. Уводът не е задължителен, но ако има въвеждащи думи, хубаво е да са плавен преход към същинската част на текста. Следва тезата - смислов център и ядро на есето - съдържаща авторското мнение или по
Нищо в живота на писателя не изглежда излишно, с течение на времето е изработил един свой поглед над живота си от дистанция, превърнал се е сам в свой модел, който рисува, в образи от книгата, която чете. Изкуството е осмислило и онези неща в живота, за които е трудно, изключително трудно или дори невъзможно да се открие някакъв логичен смисъл. Изглежда са едни такива неща, които просто се случват, по някаква недостъпна за човешкия разум причина те трябва да се случват или изобщо не би трябвало да се случват. Точно т
В предишната седмична колонка говорих за неоспоримия факт, че всеки човешки живот е вълнуващ роман и си струва да бъде разказан в книга. А как – ще се опитам с няколко съвета да поясня днес. Знаем, че биография е детайлно маркирана житейска история на определена личност от друг човек, а автобиография – представянето на собствения живот от първо лице. И двете включват информация в личен план, но и засягат всички аспекти на епохата и времето, в което разказващият живее. Романизираните варианти съчетават документално и худож
Сигурно сте чували и чели – остави духа в теб да пише или остави се на емоцията, или същото в контекста: отпусни се и остави на Словото в теб да говори. Зз самият в десетки вариации съм споделял, че приютявам душата на някой грешник, неполучил покой след смъртта си, затварям я в капана на тялото си и я принуждавам да пише с пръстите ми, че да се освободи. Винаги съм го казвал полусериозно, нищо, че винаги е било с усмивка. Винаги съм го казвал полуметафорично, нищо, че съм твърдял, че това е единствено и само метафора, а Странс
Това е урокът, който най-трудно се усвоява от авторите. Всеки от тях смята, че като е написал нещичко, веднага трябва някой издател да го издаде, а читателите да изкупят тиража (и да пуснат възторжени отзиви!). Всъщност никой, за нищо, не Ви е длъжен! Този урок го научих в на гърба си. През 2004-та година Буквите се пръскаше по шевовете от автори и посетители. Дневно се публикуваха над 100 произведения, а четенията бяха с хиляди. Всичко това отнемаше много време за администриране, а и искаше скъп хостинг. Опитахме се да въведем членс

Човешката биография - вълнуващ роман

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Биографията на всяка личност, повече или по-малко известна, е вълнуващ роман. Историите в него приличат на хиляди други, и все пак са различни, по своему единствени, понеже всеки един от нас е уникален и неповторим. Любимите книги на моя скъпа приятелка бяха романизираните биографии на известни личности. Четеше ги внимателно, после ми разказваше поучителни факти от живота на учени, писатели, поети, министри. Дълго време не разбирах причините да ги предпочита пред другите литературни жанрове, докато един ден не ми обясни своята гледна точка за това.

Седни и пиши!

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/
В „Книга за Софроний” Вера Мутафчиева обръща сериозно внимание на началото на „Житието” на Софроний - колко плахо е започнал авторът, колко неуверено първия български роман и как с всяка следваща страница това чувство за плахост и неувереност чезне. Великата ни романистка и историк използва случая и да обобщи, и сподели, че такова е началото на всяка книга и ако се обърне внимание, в много повече от книгите дори се забелязва. Чарлз Буковски пък споделя, че писането е лесно, трябва само човек да седне и да пише, но сядането е труден

Моята първа книга

Иван Богданов
Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във Вашите очи. И в очите на майка Ви, която откакто я чете, всяка сутрин Ви прави баница. Цялата рода също я хареса и се решава, че това твърдо трябва да се издаде, за да видят всички колко сте велик(а). Разпращате смело ръкописа до всички издателства, до чиито адреси се доберете, като очаквате вълна от положителни отговори. Следва обаче всеобщо мълчание, а малкото отговори, които получавате вместо похвали съдържат едни въпроси, над които никога не сте мислили: -  Кой ще купи

Предговор на книга

Илияна Каракочева /Ина Крейн/
По молба на познати и непознати, които ми писаха след предишната колонка, днес по-подробно ще се спра на писането на предговор, водена от своя читателски и писателски опит. Ще започна с това какъв не трябва да бъде предговорът на една книга, независимо дали е написан от автора, колега писател или литературен критик. Прекаленото високопарно хвалене на творбата, както и излишната скромност не са желателни. Читателят се нуждае от кратко, стегнато, интересно, динамично и „цветно“ представяне на новата за него художествена творба в рамките на 1-2 с

За стереотипа и стиковането

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/
Стиковането е нещо, което не се отнася само до писането. Ако изключим героичните дела, то е задължително за всяко друго качествено дело. Изисква се дългосрочно планиране: и за строеж, и за прокарване на път, и за ваене на скулптура – от мрамор или чрез тренировки от собственото тяло, и за изучаване на език или придобиване на каквото и да било умение. Едва ли има човек, който поне за ден в живота си да не е бил вдъхновен да извърши всяко едно от гореизброените неща, а и още стотици други, но да направиш и едно от всичко, това е
Другата седмица в списание „Полиграфия“ ще излезе една моя подробна статия как да издадете първа книга.  Ще я публикувам и в поредица от колонки ще разгледам всеки отделен аспект. Сега ще започнем с един, за който авторите рядко се замислят. Книги в България, за разлика от салами, не се продават целогодишно. Пиковете са в периода април – юни и октомври – декември, като вторият е по-успешен. Затова, когато готвите книга, трябва да се съобразите с това
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сара и други любови - пълно издание
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси