Прeдстaвяме Ви

Победителката в раздел поезия на IV международен конкурс „По стъпките на лятото” – 2013 г., Ружа Матеева е родена през 1981 г. в гр. София. Завършила НГДЕК и Историческия факултет на СУ „Климент Охридски”. Пише стихове от началните си ученически години. Има награди от редица национални поетични конкурси, публикации в периодичния печат и сборници с поезия.
Книгата не е просто сбор от всичко написано до този момент. Месеци наред прибавях и премахвах стихотворения, все не можех да реша дали са достатъчно добри, за да заинтересуват евентуалния читател. Освен това стихотворенията в една книга трябва да са насочени към определен кръг хора. Не може да се сложи весело детско стихче до стих, плачещ от мъка по изгубена любов. А след това всичко трябва да се подреди в логична последователност. Благодаря на моята редакторка, Нели Господинова, за нейната неоценима помощ!
С три изречения - как би описала българите? Българите са есенцията на всички народи. Светът ще изчезне, когато се изгуби българският ген. Ние сме генетичният фонд на човеците и самите ние не го осъзнаваме.
Тя е умна, красива и много талантлива. Все още няма 21, а има списък с награди, с какъвто малко автори могат да се похвалят. През 2011 не само спечели убедително осмото издание на международния конкурс "Жени и вино, вино и жени", но и издаде една много силна поетична книга - "Елиза, но не по Бетовен". А душата и търси пристанище...
  Специално интервю на д-р Мел Гил психотерапевт,  сценарист, режисьор и продуцент, автор на добилата популярност книга „Метатайната", специалист в областта на развитието на личността, бизнес консултант, за „Книгите - пространство за българските книги"
Ватикана днес изпълнява ролята на изгорялата Александрийската библиотека. Там се съхраняват стари ръкописи и изумително голямо количество ценни книги. Там работят учени - теолози и изкуствоведи, ценители  и пазители на древното и съвременно знание. Ярка фигура сред тях е удостоеният с почетното звание „Доктор Хонорис Кауза" на Софийския университет, кардинал Рафаеле Фарина - ръководител на Секретния архив на Ватикана и библиотекар на Св.Престол.
Маргарита Друмева е родена на 25.11.1963 г. в Силистра. Маргарита Друмева живее и работи в Силистра като композитор в Силистренския театър. Поетеса и музикант; има множество награди от фестивали на авторската песен.
Михаил Белчев е роден в София, израснал е на площад "Македония". Единствено дете е, но не помни родителите му някога да са го глезили. Майка му и баща му му осигурявали безрезервна подкрепа, но никога слободия. "От тях се научих да обичам живота и да давам любов", твърди днес носителят на много награди. Малкият Мишо бил палаво дете, център на детските игри в махалата. Още на първия си учебен ден палавникът си "откраднал" една съученичка и я отвел вкъщи. Родителите на малката девойка дълго я търсили, преди да разберат къде се забавлява. Дори когато я открили, тя не желаела да се прибере с тях и направо си пристанала на Мишо.
Чак сега ми става ясно, че съм живяла при самата поезия.Човек както живее, така пише...   Галена Воротинцева: Трето място в конкурса на Столична община „В полите на Витоша" (в специално ексклузивно интервю за сайта Буквите).         В конкурса участва с три стихотворения: Гроздобер, Бяло море и Вмешателство.  
Самият Прачет е непредвидим. Облечен изцяло в черно, той се придържа донякъде към образа, който е изграден около него, но не е толкова докачлив, колкото самата аз очаквах. Дори и сред потопа от медийно внимание (в течение на последните няколко седмици, след като обяви „непредвидената пречка" на Алцхаймера, който има вече от много години), той запазва известна бодрост. Всъщност, Прачет често изглежда обхванат от едва прикривано веселие, ръсейки вицове - той е голям разказвач - съпътствани от мимики и звукови ефекти.
По традиция, забелязваме някого, когато той вече не е сред нас. Такъв е случаят с Милорад Павич, който напусна този свят през 2009 година, малко преди Белградския панаир на книгата, който е най-големият на Балканския полуостров Милорад Павич оставя богато литературно наследство, както в проза, така и в стихове. Специалисти определят литературното направление, в което пишел като „модернизъм" и „магически реализъм". Последното звучи като оксиморон, но всъщност е може би най-точното определение за неговите творби и по-специално за дискутирания от създаването му през 1984 година и до днес „Хазарски речник". Това е роман, който е създаден по законите на лексикографската морфология. Структурата е многопластова, въпреки привидната подреденост на биографични статии по азбучен ред. Статиите от своя страна, са обединени от общия сюжет - хазарската полемика. До тук, нищо толкова интересно, но нека не забравяме колко оскъдни са данните за хазарите от историческа гледна точка. Знае се само, че са били народ, живял от седми до десети век на територията между Каспийско и Черно море. Основната им религия е била езическа, а в последствие, след споменатата хазарска полемика за това коя е подходящата за тях религия, приели юдаизма, с което нацията им изчезва. Толкова!
Писането на отчет е много интересно занимание. Започнах да го пиша с ясната представа, че „нищо не сме направили" и ще трябва да изсмуквам мероприятия от пръстите си, а в един момент си дадох сметка, че, ако опиша всичко подробно, ще ви стигне за седмично четиво.
Вече девет месеца едно списание се бори да се наложи на място, където много хора пишат, малко четат. В края на тези месеци, а по една неслучайна случайност и на календарната година, представяме ви главният редактор на „Книгите" - Илияна Делева - Ила, за да ни разкаже кой, как и защо, а също и какво ще се случи занапред с „Книгите".
В „дългата" ми и изпълнена с обрати журналистическа кариера ей това не ми се беше случвало. Да интервюирам някой си, чиято първа, забележете ПЪРВА книга да е закичена с прозвища като „най-значимата" в съвременната българска литература. За дебютна книга - малко помпозно... а може би не. Ако прочетете книгата ще си съставите мнение. За авторката може малко да се намери в интернет. Няколко разказа в литературни сайтове, личният й блог с един-два спорни постинга... Коя е Северина Самоковлийска? Нека открием заедно...
Книжарница  „Български книжици" се намира на прословутата градинка на Кристал. Не е особено голяма - около 50 квадратни метра, и това е наложило специфично подреждане. Книгите са разположени по рафтове на стените, на централната колона, на щанда около нея, под щанда, на специфични подвижни колички, на пода около рафтовете, от пода до тавана на двата специфични обелиска на вратата на склада и офиса и...  а, да и на витрината.  Както казахме по-горе - над 14 500 заглавия.
За тези, на които тези имена нищо не им говорят, ето малко предистория: през 1979 година в България настъпва Голямото препускане по книжарници и събиране на една поредица, която предизвика революция. Поредицата е с колекционерска стойност и често книгите от нея се движат по ръба на социалистическата цензура. А за някои хора - като мен например, тя е първи и незабравим допир с фантастиката. В това интервю всъщност аз имам само декоративна роля. Събеседникът ми е толкова сладкодумен, че и без въпроси щеше да се получи зашеметяващо. В крайна сметка резултатът е една приказка, в която освен с неразказаните истории около „Библиотека Галактика", ще ви запознаем с преводача, редактора, писателя и изобщо човека Милан Асадуров и за това как продължи животът му след края на поредицата.
  В свят, в който се делим на „буквички"," хулички", „щъркели" и прочее, той е институция. Защо ли - защото няма литературен сайт, в който да не го познават и обичат. Той е писател с невероятна производителност и още по-невероятен талант. Само за 2008 година има публикувани над 160 разказа (данни базирани само на литературния сайт Буквите). Освен това пише и поезия, и - както разбираме от новата му книга „Светли мисли за черни дни" - афоризми. Представяме ви  Стефан  Кръстев, или както е по-известен в Мрежата - Cefules.
 И така, аз изтеглих късата клечка. Да интервюираш шефа си не е шега работа, с тая световна криза и липсата на работа... Но задълженията са си задължения, поемам въздух и нагазвам право в най-болните въпроси. Както казва Паулу Коелю "Войнът е длъжен да приеме предизвикателството."*  ...За тези, които не знаят, Иван Богданов съвместява длъжността Големия брат в литературния сайт "Буквите" и в малкото, все още прохождащо интернет списание "Книгите"... И държа да отбележа, че г-н Иван Богданов нямаше предварителен достъп до въпросите от този разговор. Друг е въпроса, че утре и долуподписаната репортерка може да няма достъп, нито предварителен, нито последствен до работното си място...    Какво да се прави, съдба... Зарът е хвърлен. Сега сериозно. Темата си заслужава. Преди осем години един безумец реши да събере всички писатели, графомани и драскачи под един покрив. А той самия да стане директор на водопад. Вече осма година сайтът Буквите приютява над три хиляди автора и повече от 60 хиляди произведения. Проблеми имаше и ще продължава да има - както винаги, когато е намесено повече от едно човешко същество, но той - Иван Богданов не показва и най-малко намерение да се откаже. Какво го кара да върши такива, това едва ли някога ще се изясни. Предавам щафетата на него. Моля обвиняемия да стане.
До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка. След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен. И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов
Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава. Първата му стихосбирка "Площад Гарибалди" бе преиздадена и взе наградата на СБП на "Южна пролет".Никъде в родната конституция не пише, че българинът има право на щастие. Вероятно затова Народното събрание не иска да приеме Закона за цветните сънища. Но почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов -"Допълнение към Закона за защита на цветните сънища". И едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Факт, който очертава нетипични традиции за родното книгоиздаване. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: "Ивайло Диманов - много талантлив поет!"
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси