Автори на Български издател

Бисерка Тодорова

Пет минути до раздяла

Започва се обратното броене.
Тясна е вселената за двама.
А сърцето отброява в мене
точно пет минути до раздяла.

Пет. Луните горят.
Небе се бунтува в нюанс на огнище,
птици умират в червения ад,
само минута, а вече са нищо.

Четири. Счупени сезони.
Буря кърши нашите отломки.
Валим над изоставен спомен.
Прощава ни. Защото помни.

Три. „Не ме забравяй!“
Думите режат до кокал.
Замлъквам, за да те изплача.
Винаги ще те обичам! Много!

Две. Лица на мъченици.
И погледи, в нищото сгушени.
Катранено черни зеници,
наблюдаващи заедно края си.

Едно. Аз без теб.
По вените тече бетон.
Дъхът ми спира след...
три, две, едно...


Любов


Любов. Колко лесно се убива.
Само миг на степен вечност.
И не диша вече. А е жива.
Да умре е просто твърде лесно.

Любов. Колко трудно се лекува.
Едно безвремие, преминало през ад.
Една надежда, неотдавна съществувала.
Едни очи. Безкрайно вкопчени назад.

Любов. Началото след многоточие.
Няколко грешки, пропити с живот.
Две сърца, поболели от щастие.
И толкова болка. А всъщност ЛЮБОВ.

Най-здравото място

Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.

И всеки час по-трудно се преглъща.
Сълзите ти текат през моите очи,
а болката ти става моя също,
защото пожелах си да не те боли.

Копнежът превръща се в зов.
Съвестта секундите краде.
Как да забраниш любов
на толкоз заобичало сърце?

А вече е тежко да дишам,
душата се пръска на части.
И как се лекува такова обичане,
когато е най-здравото място?


Отказвам надежда

Свиквам. Тишината е писък.
Безпокойствието е на равни интервали.
Само във нечетните секунди. Дишам.
Дните нямат доблестта да ме прежалят.

Все още съумявам да живея.
Лицемерно си прехвърляме вина.
С живота. Оправдания за вчера.
Обещания, загиващи на сутринта.

Но свиквам. И не искам нищо.
Прашасала е входната врата.
И без това не чакам никого.
По-разумно е да съм сама.

Надеждата – каква ирония!
Легенда, лекуваща белези.
Нищо не ще изцери лудия,
който сам се отказва от себе си.

От ниско

Няколко крачки напред и... стена.
Сама съм я градила през годините.
Безконечно е началото назад,
веднъж оплетен в примка на безвремие.

За пореден път ще се уча на вярване,
ще трупам надежди, да имам запас,
защото пагубно е всяко падане
от височината на несбъдната мечта.

Полека и искрата ми се съживява,
през всеки кръг на моят ад,
докато животът главоломно ме събаря.
Добра позиция за нисък старт.


Развод

Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Плаче дете и изгарят очите,
живеца му крехък се чупи.
Безшумно рушат се в дома му стените,
защото отвътре отдавна са кухи.

Трепери над скъсана снимка.
Позна си душата по спомени.
А искаше само семейство да има.
Сънуваше мама и тати край огъня.

Последни отломки нарами детето,
до вяла измислица кротко застана
и гледаше как се изсипва небето
през малката дупка в тавана.


РавноСметка

Нямам. А не мога да дишам от вещи.
Колко празна е претъпканата стая.
Самотата в огледалото отсреща
е единствената, дето ме желае.

Нея имам. Нищо че излиза скъпо.
Всъщност заедно не струваме за нищо.
И всичко не ни стигна да си купим
дори едно измислено „Обичам те!“.

А живота все не спира да брои.
Но не с пари, а с душа му се плаща.
Пулсът отмерва кой колко дължи
и спира. Безплатно е всяко изпращане.

 

Още помня

Още помня мириса на вкъщи
и сутрините с аромат на чай,
и щастието, когато се прегръщаме.
И белезите, дето ми останаха.

Още помня обедното слънце
и колко светло беше в мойта стая.
И как мечтаех тихо да замръкне.
А всеки ден бе толкова безкраен.

Още помня залезите вечер
и колко радваше ме тъмнината.
А само исках да ме няма вече.
Но с всяко утро пак се съживявах.

Още помня мириса на вкъщи
и сутрините с аромат на чай.
Но днес на снимка само ви прегръщам.
И ви помня, въпреки че ви забравих.

 

Муза

Намерих те из смачканите листи,
където композирах светлото си бъдеще.
Познах те по отровените рими
и мечтите за различни пътища.

Познах те по петната от мастило
и следите от изтръпналите пръсти.
А душата ти отдавна бе изгнила.
Преди дори на музата да станеш навик.

Забравях те със всяко скъсано послание,
излъгах даже, че не те обичам.
Но талантът обладан е от проклятие
да те помня винаги, когато пиша.

 

Ответник

Битието ни препълни се с лъжи,
а как измъчва ме проклетото очакване – 
коя от тях най-малко ще боли.
Всичко изтърпях, освен „Обичам те!“.

Думите ти парят ми небцето,
противно на студения им тон.
Преглъщам ги, макар да е горещо.
Знам какво е, вече е било.

Ще проклинаш бъднините си, защото
едно сърце не страда никога само.
Подведен си под отговорност
за неизплатени данъци „Любов“.

Съдбата си връща отляво
и твърде горда е, за да прости.
Винаги удря по болното място,
а ти цял живот ме болиш.

Прочетена от 1677

Биография

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.
Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. 
Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. 
Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Антология "Всичко за майка ми" 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси