Когато за първи път чух за реалити роман, не успях да подтисна ужасa, който пропълзя по врата ми и продължи с ледени пръсти нагоре, оформяйки косата ми в стил Пеги Бънди (то и без това не й трябва много...). Но що да сторим, дългът си е дълг, така че в уреченото време седнах пред компютъра с отворения word пред мен - да живеят новите технологии! - и се приготвих да напиша поредното кофти мнение. Напоследък все на такива ми върви.
Точките, по които си мислех, че ще разбия на пух и прах това, което вече цяла година се радва на успех в ефира на българското радио, бяха две основни.
Първо, както споменах думата реалити ми действа като чеснова клизма на вампир. Сигурно се дължи на кратките, но запомнящи се сблъсъци с Биг брадър БГ 1, 2 и 3; Биг брадър Испания - там стигат до 10, Островът на изкушението, Сървайвър и какво ли още не.
Втора точка беше самата тема на реалити романа - завладяването на Новия свят от испанците.От всичко възможни дялове на историята, този ми е от най-тъжните. Равносметката - испанци с пушки срещу ацтеки със стрели - е ясна на всеки, предполагам.
Та седях си пред компютъра, метър и шейсет чиста злоба... И в крайна сметка не написах нищо. Историята ме погълна и победи скептицизма ми.
Така и не успях да се преборя с усещането че слушам радио театър, въпреки уверенията на Приключенеца Емил Янев. Това обаче е комплимент, защото историята течеше учудващо гладко и без неловки паузи - за което свалям шапка на разказвачите. Голямо майсторство е нужно, за да се получи този ефект при подобни творби на прима виста.
Историята разказва за завладяването на Новия свят от испанците и двубоя между двете империи - ацтеки и испанци, видян през очите на най-близкия приятел и доверен човек на Кортес - Карлос де Медина. Форматът, в който бе представена - всяка глава от четири кратки части - не ми позволи да се отегча, или да загубя нишката на повествованието.
В четвърта глава кръвожадната част от мен (не тази, дето се ужасява от мача Пушки срещу Стрели, а другата - тъмната ми половина:)) малко се подразни от начина, по който беше решен проблемът с историите за клане в четири часа следобяд по ефира на Националното радио. А именно испанците, които разказваха, бяха останали извън селото и грабежите и зверствата ги извършваха техните съюзници "диваци". И все пак не мога да не призная - изключително елегантно решение на проблема с евентуалната детска аудитория.
Това, което ме плени най-много, бяха пълнокръвните образи на тримата главни герои. Кортес, податлив на дяволските думи на преводачката и любовницата си, готов да забрави религията си, за да се обяви за бог. Малинче, дивачката, купена на пазара, преводачка и любовница на Кортес, главна виновница за самозабравянето и дяволските настроения на испанския пълководец, създание озлобено и подло. Тук не можах да се сдържа да не въздъхна тъжно. Това жените ще си носим кръста за Първородния грях чак до деня на Страшния съд.
Образът и на Медина, с неговото разкъсване между любовта към приятеля и идол Кортес и дяволската Малинче, довършва плетеницата от сложни взаимоотношения и страсти, ревност, предателство, подлост, любов и най-противоречиви чувства.
Въпреки, че действието се води от гледна точка на испанците, в никакъв случай не се ограничава само до касаещите ги тях събития - обхваща се и несигурната обстановка, и проблемите, от които се разкъсва империята на Кетцалкоатъл.
Ще оставя финала отворен, защото историята още тече в ефир.
В заключение само ще добавя - реалити романите са свежа струя в малко задимения зандан на литературата и съм на мнение, че това е начинът много хора да се върнат към четенето - чрез аудио книгите - защото в забързания ни живот понякога няма време за това позабравено удоволствие.
Прочетена от 1794